Патрик Тили - Облачен воин

Кадилак легна върху топлата скала и зарея поглед към синия небесен простор — търсеше издайническа сребърна светлина, която, бяха му казвали, била признак за присъствие на облачен воин. Като избран за наследник на Мистър Сноу, Кадилак не беше длъжен да стои на пост като наблюдател. Над сто от неговите братя от племето лежаха по върховете наоколо; млади воини — наричаха ги Мечките — бдяха ден и нощ; някои наблюдаваха небето за облачни воини; други земята за мародерски банди от неприятелски мютски племена, които искаха да завладеят летните територии на М’Кол. Някои стояха скрити по хълмовете, други патрулираха из района около селището на малки групи уж че са излезли на лов.

Кадилак продължи да оглежда небето. Не защото се чувстваше застрашен, а защото беше обхванат от любопитство. Като мют той имаше всички основания да се страхува от подземните хора — загадъчни люде, които живееха под земята и убиваха всичко над нея, когато се появяха от тъмнината; все пак въпреки тяхната страховита репутация — или може би тъкмо поради нея — той копнееше да се срещне с тях.

Досега те не бяха дръзвали да влязат в земите на Плейнфолк, но Небесните гласове бяха казали на Мистър Сноу, че времето на тяхното идване е близко. Първият знак щели да бъдат стрелолистите в небето — птичи крила, които носят облачните воини при техните пътувания. Те бяха далеч виждащите очи на желязната змия, която ги следва и носи още подземни хора в корема си. Когато дойдеха, щеше да има много смърт. Светът щеше да плаче, но всичките сълзи на небето нямаше да могат да отмият кръвта на Плейнфолк от земята.

След като разказа тази история на децата, Мистър Сноу отиде при Кадилак, който седеше с лице, обърнато към небето, и седна до него на един камък. Дългата му бяла коса беше прибрана на кок и сплетена с ленти; сбръчканата кожа, покриваща мършавото му жилаво тяло, беше нашарена със спирали, шарки и петна от черно, три нюанса на кафяво — от тъмно до светло — и светло маслиненорозово.

Мистър Сноу беше казал, че кожата на подземните хора има еднакъв цвят върху цялото тяло. Маслиненорозово от главата, та чак до ходилата. Като червеи.

Тялото на Кадилак беше оцветено с подобни шарки, но кожата му беше гладка като гарваново крило. На някои места кожата на Мистър Сноу също беше гладка, но на други, като челото, раменете и към лактите, беше на бучки, сякаш под нея бяха натикани камъчета, или беше свита като мъртъв лист, или възлеста като кора на дърво.

Такава беше кожата на повечето мюти. Мнозина се различаваха от Кадилак и в други отношения. Като малко дете, когато разбра, че тялото му е различно от телата на неговите братя от племето, той се срамуваше — уродлив нещастник. Другите деца го дразнеха, казваха му, че имал тяло като на подземен човек. Той избяга; върнаха го; разболя се, отказа да яде.

Блек Уинг, майка му, го заведе при Мистър Сноу и той му обясни, че нещата, които той мрази в себе си, са ценни различия, които в бъдеще ще му позволят да извърши големи подвизи. Че точно затова е създаден гладък и силен като героите от Старото време и му е дадено име на божество. Четиригодишен, Кадилак слушаше с широко отворени очи в трептящата светлина на огъня под тъмното, осеяно с трепкащи звезди небе, предсказанието за Талисмана, разкрито му от Мистър Сноу. И от този момент знаеше, с увереността на дете, която никога не изгуби, че всичко, което му се случва, има значение и че съдбата му е свързана със съдбата на Плейнфолк.

Отказа се да оглежда небето и се обърна към Мистър Сноу. Нямаше нужда да казва на стария човек какво е търсил. Мистър Сноу, неговият учител и съветник, който говореше с Небесните гласове, знаеше тези неща; знаеше всичко.

— Тази година годината на многото смърт ли е? — попита Кадилак.

— Тази е годината, през която тя започва — отговори Мистър Сноу.

— Кога ще дойдат железните змии?

Мистър Сноу затвори очи, пое дълбоко дъх и обърна лице към слънцето. Небето беше станало тъмносиньо. Кадилак чакаше търпеливо.

Накрая старият човек отговори:

— Когато лицето на луната си отиде три пъти.

— И какъв облачен воин са избрали Небесните гласове?

Мистър Сноу въздъхна дълбоко и отпусна глава върху гърдите си. Клепките му трепнаха, очите му се отвориха.

— Неговото пътуване към нас започва. Той живее с мечтите на младите мъже. За славни подвизи, за триумф, за сила, за величие. — Мистър Сноу повдигна очи и погледна Кадилак. — Но както всички млади мъже, той мисли, че тези неща се дават даром. Той още не знае колко много плаща светът за такива мечти.