Патрик Тили - Облачен воин

Без да обръща внимание на поздравленията на другите кадети от А-полет, които кръжаха възбудено около преградите, Брикман се оттегли в стаичката си, заключи се и прекара два самотни часа в тишина, за да свикне със случилото се. Прехвърли през ума си всеки ход на всички тестове и не можа да открие никаква допусната от него грешка, която да му намали точките. Единствената грешка беше онова колебание на платформата след кацането, но той просто не можеше да повярва, че тези седем секунди са му изяли не само първото място, което беше убеден, че заслужава, но също и второто и дори третото.

И да се окаже четвърти зад такъв безнадежден кадет като Гас Уайт, който в месечните тестове не се доближаваше дори до средните оценки на класа…

Може би проблемът бяха трите минути прекъсване в предаването на данни от сензорите, прикрепени към тялото му, но след кацането той беше обсъдил това подробно с оценителите и наземния контрол и те бяха приели, че може неволно да е бутнал ключа. Предавателят на данни не се монтираше, когато планерите се използваха в бойни условия, а и инспекторите бяха признали, че е поставен неудобно. Но въпреки очевидното им разбиране Брикман беше наказан жестоко.

Нямаше значение. Един ден той щеше да им покаже. На Лундквист, на Гас Уайт, на Карол, на летателните оценители и на другите — още неизвестни — които се бяха наговорили да го унижат. Те щяха да си платят за това. Можеше да минат години, но това само щеше да направи отмъщението му по-сладко.

Това решение не можа да намали горчивото му разочарование, но изпълни гърдите му с жестока, студена радост. Тя му помогна да мисли ясно, да действа.

Брикман стана от леглото, взе душ, облече си чист изгладен планеристки костюм, намери Лундквист и Гас Уайт в шумната празнуваща група в столовата и ги поздрави — прегърна ги сърдечно и искрено.

Изправен пред поразителните резултати, ГЛИ Карол се почувства задължен да изрази съчувствие на своя отличен курсист. Брикман изигра едно шоу на философско примирение, но Карол знаеше, че се чувства жертва на крещяща несправедливост. Вътрешно Брикман страдаше. И щеше да продължи да страда.

Всичко, доколкото Карол разбираше тези неща, беше решено от онези, които подреждаха нещата във Федерацията. Защото освен личния си багаж оценителите от Гранд Сентрал бяха донесли флопи дискове с файлове на всички кандидати. На никой в Академията не беше позволено да види какво съдържат те, но Карол все пак бе зърнал загадъчната бележка върху файла на електронното досие на Брикман.

Тя гласеше: „На този кандидат да се сложи по-ниска оценка“.

Въоръжен с арбалет и няколко ценни железни стрели, изработени в Огнените шахти на Бет-Лем, Кадилак вървеше с Клиъруотър по тревистата равнина. Клиъруотър беше шестнадесетгодишна, избрана от старейшините на племето да бъде негова сърдечна другарка. Още не бяха кръстосали китки нито разменили кървава целувка, но от пожълтяването на старата земя при всяка черна луна спяха един до друг под неговите спални кожи — това беше известно сред Плейнфолк като „спане между вълчица и мечка“.

Под шарките черна и кафява боя тялото на Клиъруотър беше гладко като това на Кадилак. Устата й беше малка, зъбите равни и скрити зад устните; в дългата й коса имаше жълти и кафяви кичури, като листа, паднали от дърветата преди бялата смърт; очите й бяха блестящи, светлосини като утринно небе, от което в езерата и потоците струи светлина, съживява ги и прави водата им добра за пиене. Оттук идваше и нейното име — Клиъруотър 5 5 Бистри води (англ.) — Б.пр. , кръвна дъщеря на Сънданс 6 6 Слънчев танц (англ.) — Б.пр. и Тъндърбърд 7 7 Гръмотевична птица (англ.) — Б.пр. , велик воин, който беше напълнил десет кола с глави, преди да падне в битката при Блак Хилс. Тя беше висока и с прави крайници като Кадилак, бърза като орел, силна като пума, сърцето й беше топло и изпълнено с доброта като Средната земя по време на прибиране на реколтата.

Кадилак и Клиъруотър вървяха на изток през високата до рамене оранжева трева, докато планините, които се издигаха зад селището М’Кол, не станаха високи само един пръст на протегнатите им ръце. Когато слънцето се издигна в зенита, пиха от плитката бърза река и си починаха за малко под хладната сянка на една голяма скала. Водата шуртеше по покритото с малки камъчета дъно и шляпаше, все едно мяташе хляб във фурна.

Кадилак се качи на скалата и предпазливо огледа земята отвъд реката. Там тревата беше по-ниска и той видя издайническия блясък на бели задници на стадо бързокраки — плашливите червеникавокафяви сърни, които можеха да надбягат дори пумите. Щеше да изисква предпазливо дебнене, но един от рогатите мъжкари щеше да е ценен улов и да му донесе слава сред мечките — и може би дори да му спечели огнена песен.