Патрик Тили - Облачен воин

До този момент Кадилак искрено вярваше в предопределението и безпрекословното приемане на волята на Талисмана. Но сега гордостта, ревността, чувството на обида и предателство го изплашиха. Той почувства бунтарски подтик да направи нещо; да контролира; да наложи волята си посредством някакъв прост, но решителен акт, който да промени хода на бъдещите събития; да промени посоката на Реката на времето, така че смъртта и разрушението, които беше видял, да не се случат. Той ясно разбираше, че ако опита да се меси в предопределението, се поставя в положение на равен на Върховното същество, което наблюдава Плейнфолк, и макар да знаеше, че това не е редно, това отклони нарастващата му решителност. Това беше проява на простима суетност, също като при безброй други млади мъже — и много по-стари, — минали по този път преди него.

Към залез-слънце Кадилак отиде при Мотор-Хед при едно от техните кратки спирания. Воинът с огромните мускули се беше навел в потока и плискаше с вода лицето, гърдите и ръцете си. Блек-Топ и Стийл-Ай, неговите постоянни другари, лежаха на брега и ядяха жълти фисти — мютско име на сорт големи ябълки.

Мотор-Хед напълни шепите си с вода и я плисна върху Кадилак, който клекна на брега на потока.

— Лицето ти изглежда тъжно, пясъчен червей. Нещо ти тежи.

— Да. Искам да говоря с моя брат мечка за нещата, които видях в камъка.

Мотор-Хед излезе от потока и направи знак на Блек-Топ и Стийл-Ай да дойдат и да седнат до тях. Тримата воини клекнаха с лице към Кадилак. Мотор-Хед щракна с пръсти и го посочи и Блек-Топ му подаде една жълта фиста. Стийл-Ай пусна друга в протегнатата ръка на своя водач. Мотор-Хед отхапа и попита:

— За какво искаш да говорим?

— За Носителя на смъртта.

Мотор-Хед изплю отхапания плод от устата си, хвърли останалото парче, наведе се напред с юмруци върху коленете и втренчи черните си очи в лицето на Кадилак. Огромните му ръце бяха отпуснати, но челюстите му бяха стиснати, инстинктът му на убиец бе събуден от темата за облачния воин.

— Той мисли да вземе планера — каза Кадилак. — И да се върне в тъмните градове под пустинята. И иска да отведе и Клиъруотър.

Мотор-Хед погледна двамата си другари, след това заразглежда Кадилак с присвити очи.

— Кога трябва да стане това?

— Скоро. След две или три изгрявания на луната.

— Древния знае ли за това?

— Не ми е казал — отговори Кадилак. — Нито аз на него.

Очите на Мотор-Хед заблестяха.

— Какво искаш да направим… да му подрежем крилата?

— Да. Но по начин, който да не повреди стрелолиста.

Мотор-Хед отново се спогледа с Блек-Топ и Стийл-Ай и получи мълчаливото им съгласие. После се обърна към Кадилак.

— Ние ще се върнем у дома, докато другите спят под плаща на Мо-Таун. Ще е трудно. Това е повече от един ден тичане. Може да не стигнем навреме.

Кадилак опита жълтата фиста и каза:

— Ако някой може да го направи, това си ти.

Мотор-Хед кимна с нескрита гордост.

— Вярно. — Той обгърна колене и изви мускулите на ръцете и раменете си. — Така… тази коварна врана замърсява ума на онези, които я хранят. Трябва ли да го убием?

Кадилак се замисли. Да се забави заминаването на облачния воин беше решение, което би могло да бъде променено; да заповяда неговата смърт беше необратим акт, който може би щеше да доведе до още по-голямо бедствие от онова, което той искаше да избегне. Това можеше да го направи напълно недостоен в очите на Мистър Сноу.

— Не — каза той. — Не го убивай, нито наранявай. Само… го задръж на земята.

Мотор-Хед рязко обърна глава.

— Разочароваш ме, пясъчен червей. В сърцето ти има отрова, но езикът ти не хапе. Мъжът, който ще заеме мястото на Мистър Сноу, трябва да има желязна душа. Ако не може да казва или извършва трудни неща, племето ще загине.

Кадилак се порови в съвестта си и намери онова, което чувстваше като истински отговор.

— Онзи, който дава умен съвет, трябва да знае кога да отнема живот и кога да го запазва. Пътят на воина не е подгизнал от кръв. Силата и куражът, необходими да убиеш твоя враг, са само първата стъпка по Пътя на разбирането.

Мотор-Хед изсумтя презрително.

— Няма да споря с теб, малки брате. Твоята глава държи звездни тайни, моята ръка остро желязо… но и двамата сме родени да защитаваме Плейнфолк в името на Талисмана. — Той посочи с пръст плода в ръката на Кадилак. — Хайде! Подслади си езика с тази фиста, докато се чудиш над пътищата на света, и остави облачния воин на нас.