Патрик Тили - Облачен воин

Кадилак кимна.

— Ако ти го искаш — да.

Двамата размениха заговорническа усмивка. Стив не би могъл да избере по-подходящ ученик. Кадилак нямаше нужда да бъде „учен“; актът на инструктаж просто даваше на младия летописец възможност да се включи мислено в паметта на Стив и да прави копие от всичко, което се съхраняваше в нея. Кадилак се беше научил да лети със съвършено майсторство, защото неговите мозъчни клетки сега съдържаха същите сензорни данни, които бяха дали възможност на Стив да се представи така добре в Академията. И когато предаде на Стив „останките“ от трите скайхока, племето се беше погрижило да скрие плата от крилото на планера на Стив. Макар и счупени и обгорени на единия край, панелите на крилото бяха почти цели. М’Колите бяха запазили и неповредения двигател и перката. Неизвестно за Стив и господарите му във Федерацията чрез Стив Плейнфолк сега притежаваха познанията да построят летателен апарат, подобен на „Блу-Бърд“. Това беше задача, която Мистър Сноу тайно се беше съгласил да изпълни от името на загадъчните майстори железари на Бет-Лем. Те го бяха помолили да им достави един облачен воин и неповреден стрелолист. В случай че не можеха да доставят нито едното, нито другото, новоусвоеното умение на Кадилак да лети и възстановеният летателен апарат щяха също да послужат за тяхната цел. В замяна майсторите железари — чиито обещания винаги се ценяха — щяха да доставят на М’Колите ново, мощно, дълго остро желязо…

През нощта, докато Кадилак спеше, Мистър Сноу гледаше замислено тлеещите въглени на огъня и обмисляше как би могло да се осъществи заминаването на облачния воин. Вече почти цял месец Стив беше имал средства и възможност да избяга, но досега нищо не се беше случило. След задълбочено обмисляне на проблема Мистър Сноу се обърна към Небесните гласове и с тяхна помощ разбра, че инертността на Стив не се дължи на силите на Клиъруотър като повелителна, а на несподеленото му желание за нея. Това беше другият, по-сладък вид смърт, която той желаеше да изстрада от нейната ръка. Разрешаването да се срещнат можеше, парадоксално, да се окаже най-добрият начин да се осигури заминаването му. Това би било малко предателство спрямо младото му протеже и в пълно несъответствие с желанията на старейшините на племето, но ако волята на Талисмана бе такава — така да бъде.

Без да тревожи другите спящи воини, Мистър Сноу събуди младата мечка Дет-Уиш 31 31 Желание за смърт (англ.) — Б.пр. и му каза незабавно да се върне в селището. Да измине без спиране триста мили — ден и половина тичане. Той трябваше да доведе дванадесет воини да ги посрещнат на края на територията на Д’Вайн. Трябваше също да вземе, при най-голяма тайна, подарък за Клиъруотър. Мистър Сноу отвори торбата, завързана около кръста му, и подаде на Дет-Уиш малка кесия, завързана с шнур на възел около ашик. Не разкри нейното съдържание на бързоногия пратеник, но вътре имаше фина верижка с опознавателен знак с името и номера на Стив и дузина нишки дрийм кап.

На следващата сутрин, когато Кадилак откри отсъствието на Дет-Уиш, Мистър Сноу му обясни, че го е изпратил да доведе подкрепления, за да прекосят територията на Д’Вайн. Кадилак прие обяснението без възражение. Той не знаеше за тайния план за действие на Мистър Сноу, но сега имаше ясна представа от прочетеното на камъка за желанието на Стив да притежава Клиъруотър. Вече беше почувствал, че те се привличат взаимно, но не беше поискал никой от тях да го отрече. Нерешителността му по въпроса се дължеше на Мистър Сноу. След „признанието“ на Стив старият летописец беше използвал огромните си сили върху възприятията на Кадилак по същия начин, както беше объркал мисловните процеси на командира Хартман преди атаката на ешелона.

За нещастие Мистър Сноу не можа да излъчи същата скрита пасивност, когато Кадилак разглеждаше камъка. В резултат на това младият летописец беше потресен от неочакваната сила на чувствата, която съпровождаше образите на Стив и Клиъруотър. От ровенето в мозъка на облачния воин Кадилак знаеше, че личната му дружба с него е основана на искрени чувства; чувства, които бяха в непрекъснат конфликт с тъмната, коварна страна на природата на Стив. Досега той беше разглеждал дилемата на Стив със съчувствие, но това откровение го потресе. Когато Кадилак излезе от състоянието на транс, умът му беше освободен от предишната летаргия и въпреки подновената операция на Мистър Сноу за смущения остана остър и ясен.