Макс Брукс - Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)

Но дори да предположим, че по някакъв начин бяхме успели да напълним хазната, осигурявайки средствата за всички необходими униформи за втората фаза, кой щеше да ги облече? Тук се намесва същината на проблема — умората на американците от войната. Като че ли си нямахме предостатъчно традиционни „кошмари“ — убити, обезобразени и психологически смазани ветерани, — а ето че изникна и цял взвод нови пречки и трудности. „Предадените.“ Ние бяхме армия от доброволци и я погледнете какво се случи с нашите войници. Колко пъти сте чували истории за военнослужещи, чиято военна служба е била неправомерно удължена, или за запасняци, които — след десет години цивилен живот, — внезапно получават повиквателни без право на обжалване? Колцина от тези бойци изгубиха своите домове и работата си? Колцина успяха да се върнат към разбития си живот… или така и не се завърнаха от фронта? Американците са честни хора; те искат справедливи, честни сделки. Знам, че много нации ни смятаха за наивни и даже инфантилни, ала честността е един от най-святите ни принципи. И в светлината на тези мисли да видиш как чичо Сам си взима думата назад, как плюе върху личния живот на хората, плюе на тяхната свобода…

След Виетнам, докато служех като млад взводен командир в Западна Германия, се наложи да въведем специална система от поощрения, за да предпазим войниците от самоотлъчване. След последната локална война обаче никакви поощрения не бяха в състояние да запълнят оределите ни редици; същото се отнасяше и за паричните бонуси, редуцираните срокове на службата и онлайн-вербуването, замаскирано като наглед обикновена видеоигра 43 43 Преди войната правителството на САЩ пусна в интернет безплатна онлайн игра тип „шутър“ под названието „Американска армия“. Мнозина предполагаха, че същинската й цел е привличането на новобранци. — Б.а. . На това поколение му писна окончателно от нас. И точно поради тази причина, когато немъртвите се надигнаха и започнаха да поглъщат страната ни, ние се оказахме твърде слаби и уязвими, за да ги възпрем.

Не обвинявам цивилното управление и изобщо не твърдя, че ние — хората в униформи — не сме задължени да му служим. Това е нашата система и тя е най-добрата в целия свят. Тази система обаче се нуждае от грижи, ето защо трябва да я защитаваме, да я отстояваме и никога вече да не я потъпкваме по такъв начин.

(В довоенните времена това поселище се е считало за най-отдалеченото кътче на Земята. Тук, в непосредствена близост до южния геомагнитен полюс на планетата, над четирикилометровата ледена кора на езерото Восток, е регистриран световният рекорд по най-ниска температура — минус осемдесет и девет градуса по Целзий! По принцип дори и в най-„топлите“ дни живакът на термометъра рядко се вдига над двайсет и два градуса под нулата. Ала именно тези екстремни студове, в съчетание с обстоятелството, че ти трябва около месец, за да се добереш до станцията, са накарали Брекинридж „Брек“ Скот да дойде тук.

Срещаме се в така наречения „Купол“ — укрепена геодезична „оранжерия“, която се снабдява с енергия от геотермалната електроцентрала на изследователската станция. Това нововъведение, заедно с редица други, е направено лично от мистър Скот, след като „наема“ станцията от руското правителство. Споделя ми, че не я е напускал от времената на Голямата паника.)

Разбирате ли от икономика? Говоря за истинския, довоенен, глобален капитализъм. Знаете ли как функционираше той? Аз — не, и всеки, който ви отговори другояче, значи ви пързаля. Там нямаше правила, нямаше абсолютни понятия. Губиш, печелиш, чиста лотария! Единственото правило, в което намерих някаква логика, ми беше обяснено в Уортън от един професор. Професор по история, не по икономика. „Страхът — ми каза той, — страхът е най-ценната стока във Вселената.“ Това направо ми скри шапката. „Включете телевизора си! — продължи професорът. — Какво виждате? Хора, които продават своите стоки? Не. Хората продават своя страх от това, че може да им се наложи да живеят без стоките си.“ Мамка му, той беше дяволски прав. Страхът да остарееш, страхът да останеш сам, страхът от бедността, страхът от провала… Страхът е нашата най-съществена, най-фундаментална емоция. Страхът е първичен. Страхът продава. Това се превърна в моя мантра. „Страхът продава.“

Когато за първи път чух за странната нова зараза — тогава още я наричаха „африкански бяс“, — видях в нея шанса на живота си. Никога няма да забравя това предаване — Кейптаун, само десет минути чист репортаж и после цял час разсъждения на тема какво би могло да се случи, ако вирусът случайно стигне до Америка. Боже, пази новините! Трийсет секунди по-късно вече натисках бутона за бързо набиране на телефона си.