Макс Брукс - Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)

Едва ли всички са били такива…

Не, разбира се, че не. Някои от нас не си тръгнаха, защото действително вярваха в онова, което вършехме. Все пак не бяхме дошли в Агенцията за пари, изгода, привилегии или за да ни потупват по гърба. Бяхме избрали тази работа, понеже желаехме да служим на страната си. Да осигурим безопасността на американския народ. Ала дори когато си закърмен с такива идеали и неотклонно ги носиш в сърцето си, настъпва един момент, в който осъзнаваш, че сборът от всичките ти усилия, сумата от всичката тази кръв, пот и сълзи, които си пролял, в края на краищата се свежда до нула.

Значи сте знаели какво всъщност се случва?

Не… не… просто нямаше как. Не разполагахме с никакви доказателства…

Обаче сте имали определени подозрения…

По-скоро съмнения.

Може ли да сте по-конкретен?

Не. Съжалявам. Но мога да ви уверя, че няколко пъти повдигах тази тема пред колегите си.

И какво стана?

Отговорът им неизменно бе един и същ. „Това ще те вкара в гроба.“

Прави ли бяха?

(Кима.)Проведох кратък разговор с… една високопоставена личност… общо-взето ми отдели не повече от пет минути. Изрази загриженост. Благодари ми и обеща веднага да проучи нещата. На следващия ден получих заповед незабавно да замина за Буенос Айрес.

Чували ли сте за доклада „Вармбрун-Найт“?

Сега — да, но по онова време… Копието, което бе донесено лично от Пол Найт, с обозначение „Лично за директора“… бе открито на дъното на чекмедже в бюрото на чиновник от полевия офис на ФБР в Сан Антонио три години след Голямата паника. Докладът се оказа чисто академичен, защото веднага след преместването ми в Буенос Айрес Израел обяви публично своята „доброволна изолация“ и вече стана късно за каквито и да е предупреждения. Фактите бяха излезли на бял свят и единственият значим въпрос беше кой ще ги вземе под внимание.

(Навън е пролет. Дошъл е „ловният сезон“. Със затоплянето на времето телата на замръзналите зомбита започват да се съживяват и частите на N-FOR („Северните сили“) към ООН пристигат за ежегодното „прочистване“. Всяка следваща година броят на немъртвите намалява. При сегашното положение тази зона ще бъде обявена за напълно „безопасна“ в рамките на десетилетие. Травис Д’Амброзия, върховен главнокомандващ на съюзните войски на Европа, лично следи хода на операцията. В приятния, спокоен глас на генерала долавям лека тъга. През цялото време на разговора ни той настоятелно се опитва да поддържа зрителен контакт с мен.)

Няма да отричам грешките, които допуснахме. Няма и да отричам, че можехме да се подготвим по-добре. Не се боя да съм първият, готов да признае, че всъщност подведохме американския народ. Просто искам американците да узнаят защо стана така.

„Ами ако израилтяните са прави?“ Това бяха първите думи на председателя в сутринта след израелското изявление пред Общото събрание на ООН. „Не казвам, че са прави — уточни той. — Просто питам: ами ако е така?“ Човекът искаше честни, а не предварително подготвени отговори. Такъв си беше той, председателят на Обединения комитет на началниците на щабове. Говореше „хипотетично“, внушавайки ни, че просто разиграваме някакъв интелектуален казус. В края на краищата, ако целият свят не е готов да повярва в тази фрапираща новина, защо да го правят мъжете и жените, намиращи се в тази зала?

Продължихме да се забавляваме с тази словесна еквилибристика, като се усмихвахме и шегувахме… Не се сещам кога точно настроението се промени. Мисля, че никой не забеляза прехода, ала изведнъж залата се изпълни с професионални военни, всеки от които имаше сериозен боен опит и академична подготовка, превъзхождаща квалификацията на средностатистически цивилен неврохирург. И всички ние говорехме открито и честно, обсъждайки евентуалната заплаха от страна на бродещите мъртъвци. Това беше като… като пропукване на бент… като нарушаване на табу… Истината се изля навън и се показа на бял свят. Почувствах се… освободен.

Да разбирам ли, че още преди това сте хранили някакви подозрения?

Горе-долу от няколко месеца преди декларацията на Израел. Същото важи и за председателя. Всички в залата бяха чували това-онова и си имаха своите догадки.

Някой от вас беше ли чел доклада „Вармбрун-Найт“?

Не. Никой не беше запознат с доклада. Бях чувал за него, но нямах представа за съдържанието му. Всъщност екземпляр от доклада ми попадна едва две години след Голямата паника. И повечето военни мерки, посочени в текста му, съвпадаха почти напълно с нашите.