Макс Брукс - Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)

Но вирусът не се пренасяше по въздушно-капков път…

Нима значение! Важното бе, че марката е същата! „От създателите на…“ Трябваше само да добавим магическото изречение: „Предотвратява повечето вирусни инфекции“! Удар в десетката! Сега разбирам защо по-рано законът забраняваше да крещиш „Пожар!“ в препълнен театър. Никой нямаше да тръгне да разсъждава: „Ей, ама аз не надушвам пушек, къде е пожарът?“, напротив всички ще закрещят в един глас: „Мамка му, пожар! БЯГАЙТЕ!“ (Смее се.)Направих цяло състояние от пречистватели на въздух за дома и колата, но най-добре се продаваше оная малка джаджа, която трябваше да носиш на врата си, когато ще летиш със самолет! Не знам дали изобщо филтрираше нещо, но пък вървеше като топъл хляб!

Нещата потръгнаха толкова добре, че започнах да създавам подставени компании, за да строя съоръжения из цялата страна. Акциите им се продаваха не по-зле от тези на истинските. Това вече не беше идеята за безопасност, а идея за идеята за безопасност! Сещате ли се как, когато се появиха първите случаи на болестта тук, в Щатите, един пич от Флорида заяви, че са го ухапали, но той оцелял благодарение на „Фаланга“-та? О! (Брекинридж Скот се изправя и започва да прави непристойни движения с тялото си.)Бог да благослови тоя кретен, който и да е бил!

Но заслугата не е била на вашата ваксина, „Фаланга“ изобщо не защитаваше хората.

Напротив, защитаваше ги. От страха. Точно това им продавах. По дяволите, благодарение на „Фаланга“-та биомедицинският сектор започна да се съживява, а това на свой ред даде тласък на фондовия пазар. Този тласък създаде впечатление за подем, което, от своя страна, възстанови доверието на потребителите и в крайна сметка предизвика съвсем реален, действителен подем! Моята „Фаланга“ сложи край на рецесията! Аз… Аз сложих край на икономическата криза!

А после? Когато заразата започна да придобива мащабите на епидемия, а пресата най-сетне заяви, че чудодейно лекарство не съществува?

Абсолютно вярно! Онази путка трябваше да бъде застреляна… Забравих й името, дето първа се раздрънка! Нали видяхте какво направи! Издърпа шибаното килимче изпод краката на всички ни! Заради нея всичко тръгна надолу! Тя предизвика Голямата паника!

Вие не чувствате ли някаква лична вина?

За какво? Задето съм направил кинти ли? Ами… нито капка! (Хили се.) Всеки на моето място би постъпил по същия начин. Реализирах мечтата си и получих своя дял. Ако искате да обвините някого, посочете оня, който първи го нарече „бяс“, или тоя, който знаеше, че не става въпрос за бяс, ама въпреки всичко ни даде зелена светлина. Мамка му, ако непременно държите да наклепате някого, защо не започнете с онези овце, които така и не си направиха труда да проведат сериозни, отговорни проучвания. Не съм им опирал пистолет в слепоочията! Сами направиха своя избор. Те са лошите, а не аз. Никого не съм наранявал, а ако някой е пострадал заради собствената си глупост, това вече си е друга работа. Естествено… ако има Ад… (киска се)… хич не ми се ще да мисля колко от тези тъпи копелдаци ще ме чакат там. Надявам се, че няма да поискат да им върна парите, ха-ха!

(Гроувър Карлсън работи като „събирач на гориво“ за експерименталния биоконверсионен завод в града. Горивото, което събира, всъщност е животинска тор. Вървя подир бившия началник-щаб на Белия дом, докато той бута ръчната си количка през осеяните с купчини тор пасища.)

Разбира се, че получихме копие от доклада „Найт-Вар-чифут“, вие за кого ни вземате? За ЦРУ? Прочетохме го три месеца преди Израел да направи онази декларация… Преди Пентагонът да започне да бие камбаната, моята задача беше да запозная президента със съдържанието на доклада. И президентът посвети цяло заседание на обсъждане на идеите, залегнали в него.

Които бяха…?

Неща от сорта на „зарежете всичко и съсредоточете всички усилия…“ Обичайните паникьорски вопли! Получавахме десетки такива доклади всяка седмица, както всяка администрация, и всеки твърдеше, че именно неговото Страшилище е „най-голямата заплаха за човечеството“. Хайде бе! Помислете си в какво би се превърнала Америка, ако федералното правителство натискаше до дупка спирачките всеки път, когато някои откачен параноик крещеше „Вълк!“, „Глобално затопляне!“ или „Живи мъртъвци!“ Моля ви да проявите разбиране. Постъпихме така, както би постъпил всеки президент след Джордж Вашингтон — реакцията ни беше прецизна и адекватна, в пряка връзка с реалистичната оценка на заплахата.