Джон Броснан: Войната на небесните господари

Ашли не се обади. Той още дълго крещя и към нея, и към Карл, но никой не отговори. Започна да рита вратата, заблъска по нея с юмруци.

Отварянето на прозорче го свари неподготвен. Лицето на Шан, мъжа от Минерва, му се усмихваше снизходително. Онзи беше сред малцината, на които беше позволено да останат в Небесния Ангел.

— Това няма да ти помогне — каза той на Майлоу. — Тя няма да те пусне да излезеш.

— Какви ги говориш? Какво става? — настоятелно попита Майлоу.

— Това ти е наказанието — каза Шан. — Ашли вече не те харесва. Особено след като си я заплашил, че ще я унищожиш. Ти ще останеш тук. Ще виждаш само мен. Тя махна всички звукови и визуални системи от твоето жилище. Отрязан ти е достъпът до нея и Карл. Когато припасите в твоята кухня свършат, аз ще ти нося храна.

„О, Боже!“, просъска Майлоу. Трябваше да очаква нещо подобно. Но поне тя не го уби, нито го изхвърли на земята. Господи, тази тъпа, смахната електронна кучка! Сигурно е накарала Шан да сложи приспивателно във виното му снощи и докато се е търкалял в несвяст, тя е сменила вратата.

— Къде е момичето? — попита Майлоу. — Къде е Тайра? Не може ли поне тя да ми прави компания?

Шан поклати глава.

— Ашли ти я взе и ми повери грижите за нея. Отнасял си се твърде зле с нея. Много време ще й трябва да се съвземе.

Майлоу го гледаше в безмълвна ярост. Да му вземат жената, за да я получи този кротък скапаняк от Минерва! Поредният налудничав каприз на Ашли.

Помъчи се да овладее гнева си. Не е нужно да влошава положението си още повече. Възможно най-спокойно той каза:

— Чудесно, но колко ще продължи тази глупост? Кога ще мога да изляза оттук?

— Никога — каза Шан и трясна прозорчето.