Хю Хауи - Тел

— Мисля, че трябва да я обсъдим сега. — Бърнард плъзна листа към Джанс.

Беше договор за приемане. Накрая имаше подписи. Беше оставен празен ред с името на кмета, отпечатано четливо отдолу.

Наложи й се да си поеме дъх.

— Вече сте се свързали с Питър Билингс?

— Той прие. Съдийската тога леко го задушава, защото е млад и пълен с енергия. Смятах, че е чудесен избор за съдия, но сега си мисля, че е дори по-подходящ за шериф.

Джанс си спомни процеса за назначаване на Питър в съда. Това беше един от случаите, при които се беше съгласила с предложението на Бърнард, като го прие за сделка, даваща й възможност в бъдеще да избере сама кандидат. Тя разгледа подписа, почеркът на Питър й беше познат от различните бележки, които беше изпращал от името на съдия Вилсън, чиято сянка беше понастоящем. Помисли си, че някой от носачите, които бяха прелетели покрай тях днес, извинявайки се, е доставил този лист хартия.

— Опасявам се, че за момента Питър е трети в нашия списък — каза накрая кмет Джанс.

Внезапно в гласа й се прокрадна умора. Той прозвуча изнемощял и тънък в подобната на пещера, разточителна, рядко използвана и прекалено голяма конферентна зала. Тя вдигна поглед към Марнс, който гледаше ядосано договора и мускулите на челюстта му се свиваха и отпускаха.

— Ами, мисля, че името на Мърфи е в този списък просто за да се почувства той поласкан. Твърде възрастен е за тази работа…

— По-млад е от мен — намеси се Марнс. — А аз се справям доста добре.

Бърнард наклони глава.

— Да. Опасявам се обаче, че първият ви избор просто не е подходящ.

— И каква е причината? — попита Джанс.

— Не съм сигурен доколко… задълбочено сте проверили нейната квалификация, но ние сме имали толкова проблеми с тази кандидатка, че веднага познах името й. Макар да е от Поддръжката.

Бърнард изрече последната дума така, сякаш беше пълна с пирони и той бързаше да я изплюе.

— Какви проблеми? — поинтересува се Марнс.

Джанс стрелна заместника с предупредителен поглед.

— Няма нищо, което да искам да ви докладвам — обърна се Бърнард към Марнс.

В очите на дребния мъж имаше отровна, студена омраза към заместника или може би към значката на гърдите му.

— Нищо, което да касае закона. Но имаше някои твърде… „творчески“ заявки от нейно име — пренасочване на артикули за наше ползване, неуместни искания за приоритет и разни подобни неща. — Бърнард си пое дълбоко дъх и сложи ръце върху папката пред себе си. — Не бих стигнал чак дотам, че да го нарека кражба, но изпратихме оплаквания до Дийгън Нокс в качеството му на началник на Механичния, за да го уведомим за тези… нередности.

— Това ли е всичко? — изръмжа Марнс. — Някакви заявки?

Бърнард се намръщи.

— Това ли е всичко?! — Той разпери ръце върху папката. — Слушахте ли ме изобщо? Тази жена на практика е крала и е пренасочвала артикули, предназначени за моя отдел. Не е ясно дори дали са били използвани за силоза. Може да ги е ползвала за лични нужди. За бога, тази жена употребява повече електричество, отколкото й е позволено! Може би ги е изтъргувала за читове…

— Това официално обвинение ли е? — попита Марнс.

Той демонстративно извади бележника си от джоба и щракна механичната си писалка.

— А, не. Както казах, не бихме искали да ви затрудняваме. Но разбирате, че тя не е подходяща за кариера във високите нива на прилагането на закона. Ако трябва да съм честен, това и се очаква от механик и затова се опасявам, че тя трябва да си остане в Механичния. — Той потупа папката пред себе си, сякаш смяташе въпроса за приключен.

— Това ли е предложението ви? — попита кмет Джанс.

— Ами, да. И мисля, че след като имаме толкова подходящ кандидат, който е готов и има желание да се заеме с тези задължения, а и вече живее горе…

— Ще взема под внимание предложението ви.

Джанс взе договора от масата и нарочно го сгъна на две, като плъзна ноктите си по ръба от край до край. Пъхна листа в една от папките си, докато Бърнард я наблюдаваше ужасено.

— И тъй като нямате официални оплаквания за нашия първи кандидат, ще приема това за мълчаливо съгласие да разговаряме с този кандидат за работата. — Кметът се изправи, хвана чантата си, сложи папките във външния джоб, затвори капака и след това взе бастуна си от мястото, където го беше подпряла на конферентната маса. — Благодаря ви, че се срещнахте с нас.

— Да, но… — Бърнард се отдръпна от масата и забърза след нея, докато Джанс се отправяше към вратата.