Мари Лу - Феноменът

Предположих, че републиката просто се бе престорила, че това събитие никога не се е състояло и го беше прескочила, насочвайки вниманието си към следващия Електор. Спомних си, че бях чел за това в един от часовете в гимназията. Когато настъпи моментът за нов Електор Примо, страната трябва да напомни на хората да се концентрират върху позитивното. Скръбта носи слабост и хаос. Единственият начин е да продължим напред. Да. Правителството се страхуваше да показва несигурност пред гражданите си.

Но аз имах само около секунда да се замисля върху това.

Едва привършихме новата клетва, когато внезапна болка прониза крака ми. Преди да успея да се спра, аз се превих и рухнах върху здравото си коляно. Няколко войника извърнаха глави към нас. Засмях се колкото мога по-силно и се престорих, че сълзите в очите ми бяха от смях. Джун също влезе в роля, но виждах страха, изписан на лицето й.

— Хайде — обезумяло прошепна тя. Едната от нежните й ръце ме хвана през кръста, а аз се опитах да уловя другата, която ми подаде. По целия тротоар хората започнаха да ни забелязват за първи път. — Трябва да се изправиш. Хайде.

Нуждаех се от всичката си сила, за да продължа да се усмихвам. Концентрирай се върху Джун. Опитах се да се изправя — отново паднах. По дяволите. Болката беше твърде силна. Бяла светлина прониза дъната на очите ми. Дишай — казах си аз. — Не можеш да припаднеш насред главния район във Вегас.

— Какъв е проблемът, войнико?

Млад ефрейтор със светлокафяви очи застана пред нас със скръстени ръце. Виждаше се, че бърза за някъде, но очевидно не чак толкова, че да не спре да ни провери. Ефрейторът повдигна вежди към мен.

— Добре ли си? Блед си като платно, хлапе.

Бягай. — усетих необходимост да изкрещя към Джун. Изчезвай оттук — все още има време. Но тя ме спаси, отговаряйки вместо мен.

— Съжалявам, сър — извини се тя. — Никога не съм виждала клиент на „Беладжио“ да изпие толкова много при едно посещение. — Тя поклати състрадателно глава и му махна с ръка да отстъпи назад. — По-добре се отдръпнете — продължи Джун. — Мисля, че ще повърне.

За пореден път останах изумен колко лесно можеше да се превъплъти в друга личност. По същия начин, по който бе успяла да заблуди и мен из улиците на Езерния сектор.

Ефрейторът я погледна смръщено, изпълнен със съмнение, преди отново да се обърне към мен. Очите му се фокусираха върху контузения ми крак. Макар и да бе скрит под дебел пласт панталони, той го огледа.

— Не съм убеден, че придружителката ти знае какво говори. Струва ми се, че трябва да отидеш на лекар. — Той вдигна ръка, за да махне към един преминаващ медицински камион.

Поклатих глава.

— Не, благодаря ви, сър — успях да промълвя с тих смях. — Тази хубавица ми разказва твърде много шеги. Имам нужда само да си поема малко въздух… и после да отида да се наспя. Ние сме…

Но той не обърна внимание на това, което му казах. Тихо изругах. Ако отидехме в болницата, щяха да ни вземат отпечатъци от пръстите и да разберат кои точно сме — двамата най-търсени бегълци в републиката. Не смеех да погледна към Джун, но знаех, че тя също се опитваше да намери изход от ситуацията.

Тогава някакъв човек подаде главата си иззад ефрейтора. Момиче, което и двамата с Джун разпознахме веднага, макар никога преди да не я бях виждал облечена в току-що излъскана републиканска униформа. Чифт пилотски защитни очила висяха около врата й. Тя заобиколи ефрейтора и застана пред мен със състрадателна усмивка.

— Хей! — възкликна тя. — Помислих си, че това си ти… видях те как залиташ като луд!

Ефрейторът ни наблюдаваше, докато тя ме изправи на крака и ме тупна по рамото. Потреперих, но й се ухилих така, сякаш я познавах цял живот.

— Липсваше ми — реших да кажа аз.

Ефрейторът нетърпеливо направи знак към появилото се момиче.

— Познаваш ли го?

Момичето отметна назад черната си, подстригана на черта коса и му хвърли най-кокетната усмивка, която някога бях виждал през живота си.

— Дали го познавам, сър? Ние бяхме в една ескадрила през първата ни година. — Тя ми намигна. — Изглежда, че пак е правил пакости по клубовете.

Ефрейторът изсумтя с безразличие и извъртя очи.

— Хлапетата от въздушните сили, а? Е, вземи мерки той да не прави повече сцени по улиците. Почти бях готов да се обадя на командира ви. — След което сякаш си спомни накъде се беше запътил и бързо си тръгна.

Въздъхнах. Дали бе възможно да се измъкнем на по-малко от косъм разстояние от тази ситуация?