Мари Лу - Феноменът

— С удоволствие ще ви приема и ще се погрижа добре и за двама ви. Дей, ще ти намерим отличен лекар, ще платим за операцията и кракът ти ще стане като нов. Не зная местонахождението на брат ти, но можем да ви помогнем да го откриете и евентуално да избягате в колониите, ако това е желанието ви. В замяна искаме помощта ви за нашия нов проект. Без да задавате въпроси. Но и двамата ще трябва да се вречете във вярност на патриотите, преди да ви разкрия каквито и да е подробности за това, което ще вършите. Това са условията ми. Какво ще кажете?

Джун погледна към мен, а после към Рейзър, след което повдигна още по-високо брадичката си.

— Съгласна съм. Ще се врека във вярност на патриотите.

В думите й имаше известна доза колебание, сякаш съзнаваше, че изцяло е предала републиката. Преглътнах тежко. Не очаквах тя да се съгласи толкова бързо — смятах, че ще трябва да я убеждавам, преди да се обвърже с група, която толкова очевидно ненавиждаше само преди няколко седмици, фактът, че каза „да“, накара сърцето ми да се свие от болка. Ако Джун бе готова да се съюзи с патриотите, то тогава бе осъзнала, че нямахме по-добра възможност. И го правеше заради мен. На свой ред се обадих:

— Аз също.

Рейзър се усмихна, стана от дивана и вдигна чаша, сякаш за да ни каже наздраве. След което я остави върху масичката за кафе и дойде да стисне здраво ръцете и на двама ни.

— Значи вече е официално. Ще ни помогнете да извършим атентат срещу Електор Примо.

Нямах доверие на Рейзър.

Не му вярвах, защото не разбирах как можеше да си позволи да се крие в такава уютна квартира. Офицерско жилище във Вегас от всички възможни места. Всяко от тези килимчета струваше поне 29 000 банкноти и беше направено от някакъв вид скъпа, синтетична кожа. Десет електрически крушки в една стая — всичките включени. Униформата му беше безупречно чиста и нова. Той дори носеше изработен по поръчка пистолет, закачен на колана му от неръждаема стомана, най-вероятно олекотен и ръчно гравиран. Брат ми имаше подобни пистолети. По осемнадесет хиляди банкноти единият. Освен това пистолетите на Рейзър трябваше да са хакнати. Нямаше начин републиката да ги проследи за отпечатъците или местонахождението им. Откъде патриотите разполагаха с парите и уменията да хакнат такава модерна екипировка?

Всичко това ме наведе на две теории:

Първата — Рейзър сигурно бе някакъв командир в републиката, офицер, играещ двойна игра. Как иначе бе възможно да е отседнал в апартамент в тази казарма, без да бъде забелязан?

Втората — патриотите бяха финансирани от някой с дълбоки джобове. Колониите? Напълно възможно.

Въпреки подозренията и догадките ми предложението на Рейзър все пак бе най-доброто, което можехме да получим. Нямахме пари, за да си купим помощ от черния пазар, а без помощ нямахме шанс да открием Идън или да стигнем до колониите. Освен това дори не бях сигурна, че можехме да откажем предложението на Рейзър. Той със сигурност не ни беше заплашил по какъвто и да е начин, но се съмнявах и че просто ще ни пусне да се върнем на улицата.

С периферното си зрение видях, че Дей очаква моята реакция на съобщеното от Рейзър. Беше ми необходимо единствено да видя бледите му устни и болката, изписана върху лицето му — само няколко от дузината симптоми, които загатваха за чезнещата му сила. В този миг си помислих, че животът му зависи от сделката ни с Рейзър.

— Атентат над новия Електор — повторих аз. — Съгласна съм.

Думите прозвучаха чужди и далечни. За миг си спомних за срещата ми с Андън и покойния му баща по време на тържествения бал по случай залавянето на Дей. При мисълта, че ще трябва да убием Андън стомахът ми се разбунтува. Сега той е Електорът на републиката. След всичко, което се бе случило със семейството ми, трябваше да съм доволна от възможността да го убия. Но не бях и това ме объркваше.

Ако Рейзър беше забелязал колебанието ми, то той не го показа. Вместо това кимна одобрително.

— Ще се обадя незабавно, за да извикам медици. Те вероятно няма да успеят да дойдат преди полунощ — тогава застъпва новата смяна. Действаме възможно най-бързо при такъв претрупан график. Междувременно хайде да разкараме дегизировките и на двамата и да ви намерим някакви по-прилични дрехи.

Той хвърли поглед към Киеде. Тя се бе облегнала на дивана, прегърбила рамене, с начумерен поглед и дъвчеше разсеяно кичур от косата си.

— Покажи им банята и им дай чифт нови униформи. След това ще си направим късна вечеря и ще говорим повече за плана ни. — Рейзър разпери широко ръце. — Добре дошли при патриотите, млади приятели. Радваме се, че сте при нас.