Мари Лу - Феноменът

И просто ей така, ние официално се бяхме обвързали с тях. Може би не беше и чак толкова лошо, може би въобще не трябваше да споря по-рано с Дей по въпроса. Киеде ни даде знак да я последваме в прилежащия коридор на апартамента и ни заведе до просторна баня, обзаведена с мраморни плочки и порцеланови мивки, огледало, тоалетна, вана и душ-кабина със стени от декоративно стъкло. Нямаше как да не се насладя на всичко това. Благата бяха дори повече от онези, с които разполагах в апартамента си в Рубинения сектор.

— Не се разтакавайте цяла нощ — рече Киеде. — Къпете се един след друг… или пък си вземете душ заедно, ако така ще стане по-бързо. Само се върнете обратно при нас след половин час.

Киеде ми се ухили (макар че усмивката не достигаше очите й), след което вдигна одобрително палец нагоре към Дей, който беше увиснал здраво върху рамото ми. Тя се обърна и изчезна в коридора, преди да успея да й отвърна. Не мисля, че ми беше простила напълно за това, че бях счупила ръката й.

Дей се отпусна в мига, в който Киеде си отиде.

— Ще ми помогнеш ли да седна? — прошепна той.

Свалих капака на тоалетната чиния и внимателно го настаних да седне отгоре. Той разтегна здравия си крак, след което стисна зъби, докато се опитваше да направи същото и с ранения. От устата му излезе стон.

— Трябва да призная — измърмори той, — че съм имал и по-добри дни.

— Поне Тес е невредима — отвърнах аз.

Това смекчи болката, изписана в очите му.

— Да — повтори той и въздъхна дълбоко. — Поне Тес е невредима.

Неочаквано почувствах известна доза вина. Лицето на Тес изглеждаше толкова мило, толкова изпълнено с доброта. А аз бях причината да се разделят.

Дали бях добра? Наистина не знаех.

Помогнах на Дей да си свали куртката и кепето. Дългата му коса се свлече на кичури по ръцете ми.

— Дай да ти погледна крака. — Коленичих, след което извадих нож от колана си. Разрязах плата на панталона, в който бе обут кракът му, до средата на бедрото. Мускулите на крайника му бяха отслабнали и изпънати, а ръцете ми потрепериха, когато ги прокарах по кожата му. Трескаво разкъсах плата, за да оголя превързаната рана. И двамата си поехме въздух. Върху марлята имаше огромен черен кръг от мокра кръв, а под нея раната сълзеше и бе подута. — Дано лекарите да пристигнат скоро — рекох аз. — Сигурен ли си, че ще можеш да се изкъпеш самичък?

Дей извъртя очи настрана, а бузите му се зачервиха.

— Естествено, че ще мога.

Повдигнах вежди.

— Ти дори не можеш да се изправиш.

— Добре — разколеба се той, след което се изчерви. — Предполагам, че ще имам нужда от малко помощ.

Преглътнах.

— Хубаво. Тогава нека бъде вана вместо душ. Хайде да вършим каквото имаме за вършене.

Започнах да пълня ваната с топла вода. След това взех ножа и бавно срязах напоените с кръв превръзки, увити около раната на Дей. Седяхме мълчаливо и никой от двамата не поглеждаше другия в очите. Както обикновено, раната беше в лошо състояние — безформена плът, с големината на юмрук, която Дей избягваше да поглежда.

— Не е нужно да го правиш — измрънка той, като повдигна и отпусна рамене, в опит да свали напрежението.

— Добре — хвърлих му кисела усмивка аз. — Просто ще почакам отвън пред вратата на банята и ще дойда да ти помогна, след като се подхлъзнеш и припаднеш.

— Не — отговори Дей. — Имах предвид, че не е нужно да се присъединяваш към патриотите.

Усмивката ми се изпари.

— Ами нямаме кой знае какъв избор, нали? Рейзър иска и двама ни на борда, иначе въобще няма да ни помогне.

Ръката на Дей докосна моята за секунда, за да ме спре да развързвам обувките му.

— Какво мислиш за плана им?

— За атентата над новия Електор ли? — извърнах се и се концентрирах върху развързването на обувките му, колкото мога по-внимателно. Това бе въпрос, който все още не бях обмисляла, затова го отклоних. — А ти какво мислиш? Имам предвид, че ще ти се наложи да се откажеш от принципа си да избягваш да нараняваш хора. Това сигурно ти е подействало шокиращо.

Изненадах се, когато Дей просто сви рамене.

— Има време и място за всичко. — Гласът му беше студен и по-груб от обикновено. — Никога не съм виждал смисъл да убивам войници на републиката. Тоест мразя ги, но не те са източникът. Те просто се подчиняват на началниците си. Електорът обаче? Не знам. Да се отървем от човека, който ръководи цялата тази проклета система, ми се струва незначителна цена, която да заплатим, за да се започне революция. Не мислиш ли?