Джеймс Дашнер - Последният кандидат

Известно време в главата му цареше непрогледен мрак. Разломът в пространството на мислите му бе тънък като косъм — само толкова, колкото да осъзнае, че се намира в това пространство. Някъде в далечните покрайнини частица от съзнанието му знаеше, че Томас спи, но все още е жив, за да могат да изследват мозъка му. И вероятно да го разрежат на части.

Значи поне не е мъртъв.

По някое време, докато пребиваваше в тази безформена среда, той чу глас. Викаше името му.

След като чу няколко пъти „Томас“, той най-сетне реши да го последва, да се опита да го намери. Опита се да тръгне към гласа.

Към името си.

— Томас, аз вярвам в теб — произнесе женски глас в момента, в който изплуваше в съзнание. Не го позна, но беше едновременно мек и властен. Той продължаваше да се бори, чу собствените си пъшкания, усети, че се мести в леглото.

Накрая отвори очи и премигна на ярката светлина. Вратата се затвори зад този, който бе дошъл да го събуди.

— Почакай — опита се да извика, но от устата му едва излезе слаб шепот.

С огромно усилие на волята успя да се подпре на лакът и после да се изправи. Беше сам в стаята, единственият звук бе далечен грохот. Умът му започна да се прояснява и той си даде сметка, че ако се изключеше замайването, беше съвсем добре. Което означаваше, че — освен ако не е станало някакво чудо — все още разполага с мозъка си.

На масичката до леглото бе поставен хартиен плик, който привлече вниманието му. Върху него бе изписано с големи букви „Томас“. Той завъртя крака да седне, наведе се и взе плика.

Вътре имаше два листа. Първият бе карта на комплекса на ЗЛО, на която с черен флумастер бяха очертани няколко маршрута. Набързо прегледа втория — беше писмо, адресирано до него и подписано от председателя Пейдж. Остави картата и се зае да чете писмото.

Скъпи Томас,

Вярвам, че с изпитанията е приключено. Разполагаме с повече от достатъчно информация, за да завършим модела. Моите помощници не са съгласни с мен по този въпрос, но все пак успях да спра процедурата и да ти спася живота. За нас сега остава да работим с данните, които сме събрали, и да се опитаме да получим лекарство за изблика. Твоето участие, както и на останалите образци, вече не е необходимо.

Пред теб сега стои особено важна задача. Когато станах председател, дадох си сметка колко е важно тази сграда да разполага с таен изход. Ще те помоля да напуснеш комплекса заедно с твоите приятели, както и всички онези хора с имунитет, които сме събрали. Времето ти е ограничено, но предполагам, че сам го знаеш.

На приложената карта съм начертала три маршрута. Първият показва как да излезеш от тази сграда през тунел — след като се озовеш отвън, ще можеш да намериш мястото, през което са проникнали „Дясната ръка“. Там ще се присъединиш към тях. Вторият маршрут ще ти покаже как да се добереш до мунитата. Третият води към тайната врата. Това е равнотранспорт, който ще те премести там, където, надявам се, ще започнеш нов живот. Намери приятелите си и бягай.

Ейва Пейдж, председател

Томас бе втренчил поглед в писмото, докато мислите му безцелно се гонеха в кръг. Откъм коридора долетя нов гръм, който го върна в реалността. Вярваше на Бренда, а тя на председателя. Оставаше му само да поеме на път. Той сгъна писмото и картата, пъхна ги в задния джоб и бавно се изправи. Беше изненадан колко бързо се възстановяват силите му. Изтича до вратата и надзърна навън. Коридорът изглеждаше празен. Той се измъкна и в този момент отзад се появиха тичешком двама души. Не му обърнаха внимание и Томас си даде сметка, че в края на краищата хаосът, създаден от „Дясната ръка“, може би наистина е помогнал за спасяването му.

Извади картата и я проучи внимателно, проследявайки с пръст черната линия, водеща към тунела. Нямаше да му отнеме много време да стигне до него. Запомни маршрута и се затича по коридора, като междувременно разглеждаше другите два очертани от председателя Пейдж маршрута.

Измина само няколко крачки, преди да спре, изумен от това, което виждаше. Но нямаше никаква грешка.

ЗЛО бяха скрили мунитата в лабиринта.

На картата имаше два лабиринта — по един за група А и група Б. И двата вероятно бяха построени дълбоко в скалния масив, разположен под централния комплекс на щабквартирата на ЗЛО. Томас не знаеше към кой от тях го насочват, но който и да бе, това означаваше, че пак ще се върне в лабиринта. Със свито сърце той продължи да тича към входа на тунела.