Джеймс Дашнер: Последният кандидат

— Опитах се, Том. Всеки ден се опитвах да говоря с теб. Те ни отрязаха, но мисля, че си заслужаваше. — Тя се пресегна и го хвана за ръката, което накара околните да се сръчкат подигравателно.

Томас побърза да издърпа ръката си от нейната и лицето му пламна.

— Охооо — провикна се Миньо. — Това е почти толкова сладко, колкото и онзи път, Когато го прасна по главата с дръжката на копието.

— Истинска любов, няма що — подхвърли Пържитиган и думите му бяха последвани от нов изблик на смях. — Не искам да си представя какво ще стане, Когато тези двамцата се скарат сериозно.

Томас не даваше пукнат грош за това какво мислят другите, но бе твърдо решен да даде урок на Тереза, за да научи, че не може да си позволява с него каквото й скимне. Доверието, което бяха изградили помежду си преди изпитанията, сега не значеше нищо. В този момент би могъл да вярва само на Миньо и Нют. И на никого друг.

Готвеше се да отговори, Когато Плъха плесна с ръце и се провикна:

— Всички да седнат! Трябва да обсъдим още някои неща, преди да премахнем заличителя.

Беше произнесъл думите небрежно и Томас едва не ги пропусна. Сетне съзнанието му ги регистрира — заличителя! И той замръзна.

В помещението се възцари тишина, Плъха се покачи на подиума в долната част и приближи катедрата. Подпря се на нея и продължи със същата пресилена усмивка:

— Точно така, дами и господа. Предстои ви да си възвърнете спомените. Всеки един от тях.

Томас го погледна слисано. Сетне отиде да седне до Миньо, като му се струваше, че светът около него се върти.

След толкова много напразни усилия да си припомни предишния живот, семейството и детството — дори какво е правил в деня, преди да се пробуди в лабиринта — мисълта, че всичко ще му бъде върнато, му се струваше почти невероятна. Ала докато привикваше с нея, изведнъж осъзна още нещо. Тази идея вече не му изглеждаше толкова примамлива. В главата му се прокрадна още една мисъл — всичко това бе някак твърде лесно.

Плъха се покашля.

— Както бяхте осведомени в срещите ви на четири очи, изпитанията са приключили за всеки от вас. Веднага щом спомените ви бъдат възстановени, мисля, че всички ще ми повярвате и ще можем да продължим напред. Всеки от вас получи нужната информация за изблика и за целите на изпитанията. Ние сме много близо до изготвяне модела на гибелната зона. Това, от което се нуждаем — за да изясним в подробности вече наученото, — ще бъде постигнато с вашето доброволно съдействие. Така че, поздравления.

— Би трябвало да сляза долу и да ти разбия сбръчкания нос — обади се Миньо. Гласът му бе невероятно спокоен, като се има предвид казаното. — Писна ми да се държите сякаш всичко е в реда на нещата, Когато половината от другарите ни загинаха.

— С радост ще ти помогна да го ступаме тоя! — присъедини се към него Нют.

Съдейки по гнева в гласа му, той очевидно бе преживял ужасни неща през време на третия етап.

Плъха завъртя с досада очи и въздъхна.

— Първо, всеки от вас беше предупреден за последствията, в случай че прояви към мен агресия. Бъдете сигурни, че ви държим под постоянно наблюдение. Второ, съжалявам за дадените от вас жертви, но в края на краищата те ще се окажат ползотворни. Това, което ме безпокои обаче, е неспособността ви да разберете какво е заложено тук. Говорим за оцеляването на човешката раса.

Миньо пое рязко въздух, сякаш възнамеряваше да отвърне, но този път се сдържа.

Томас знаеше, че колкото и правдиво да звучат думите на Плъха, той отново е способен на измама. Че всичко може да е поредният трик. Ала нямаше никаква полза да се карат с него — с думи или с юмруци. В този момент се нуждаеха единствено от търпение.

— Хайде да се успокоим всички — предложи той. — И да го изслушаме.

Пържитиган заговори тъкмо Когато Плъха се готвеше да продължи:

— Защо трябва да ви вярваме, бе хора? За онова там… как се казваше, заличителя? След всичко, което ни сторихте, на нас и на нашите другари, да ви повярваме, че ще го премахнете? Аз не ви вярвам. А и честно казано, предпочитам да си остана в неведение.

— ЗЛО е добро — обади се Тереза, сякаш говореше на себе си.

— Какво? — попита Пържитиган. Всички се извърнаха към нея.

— ЗЛО е добро — повтори тя малко по-силно и се завъртя така, че да е с лице към всички. — От всички неща, които бих могла да напиша на ръката си, Когато се събудих от комата, бях избрала тези три думи. Затова предлагам да млъкнете и да изслушате какво ще ви каже човекът. Можем да разберем случилото се едва Когато ни върнат спомените.