Джеймс Дашнер - Последният кандидат

Около десетина минути по-късно двама души се показаха от малка барака недалеч от тях. Сърцето на Томас се разтуптя и той почти бе готов да побегне, Когато си даде сметка, че те нямат ни най-малко заплашителен вид. Бяха мъж и жена, държащи се за ръце, и макар дрехите им да бяха изцапани, изглеждаха напълно нормални.

Двойката се приближи към малобройната група.

— Кога пристигнахте тук? — попита жената.

Томас още не бе успял да се справи с объркването си и Бренда го изпревари:

— Дойдохме с последната група. Търсим един наш приятел. Казва се Нют, с руса коса е и накуцва. Да сте го виждали?

Мъжът я изгледа сякаш бе чул най-тъпия въпрос на света.

— Много хора тук са руси. Как можем да познаем кой е вашият? И що за име е това Нют?

Миньо понечи да отговори, но шумът, идващ откъм централната зона, накара всички да се обърнат. На лицата на двамата новодошли се изписа тревога. После, без да произнесат нито дума повече, те се шмугнаха обратно в бараката. Затвориха вратата и Томас чу, че пускат резето. След секунди прозорецът бе запречен отвътре с масивна греда, малко парче от стъклото падна на земята и се разби.

— Изглеждат почти толкова щастливи да са тук, колкото и ние — подхвърли Томас.

Хорхе изсумтя.

— Много дружелюбни хора. Мисля пак да ги навестим.

— Очевидно не са тук отдавна — отбеляза Бренда. — Не мога дори да си представя какво е да живееш на това място. Да узнаеш, че си заразен, и да те пратят при побърканяци, та като ги гледаш, да си дадеш сметка какво те очаква.

Томас поклати бавно глава.

— И къде са тези пазачи? — попита нетърпеливо Миньо. — Колко време още ще им е нужно?

Десет минути по-късно двамата пазачи се появиха зад ъгъла.

— Какво открихте? — посрещна ги Миньо.

По-ниският сведе глава и запристъпва от крак на крак. Томас се зачуди дали не е заради нещо, на което е станал свидетел в централната зона.

Партньорът му отговори:

— Поразпитахме наоколо и мисля, че открихме вашия човек. Изглежда както го описахте и се обърна към нас, Когато го повикахме по име. Но… — Пазачите се спогледаха сконфузено.

— Но какво? — настоя Миньо.

— Той каза, доста цветисто при това, да ви предадем да се разкарате оттук.

Думите му боднаха Томас право в сърцето. Представяше си как се е почувствал Миньо.

— Покажете ни къде е — настоя неговият приятел.

Пазачът вдигна ръце.

— Не чухте ли какво ви казах?

— Не си си свършил работата — настоя Томас. Беше готов да подкрепя Миньо докрай. Нямаше значение какво е казал Нют — щом са дошли тук, трябва да говорят с него.

По-ниският пазач поклати енергично глава.

— Няма начин. Поискахте да ви намерим приятеля и ние го направихме. Дайте ни парите.

— Да го виждате наблизо? — попита Хорхе. — Никой няма да получи и цент, докато не се съберем всичките.

Бренда не каза нищо, само се изправи решително до Хорхе и кимна. Томас почувства облекчение, че всички са на едно мнение въпреки посланието, пратено им от Нют.

Двамата пазачи не изглеждаха никак доволни. Те си зашепнаха, явно спореха за нещо.

— Ей! — подкани ги Миньо. — Ако си искате парите, да вървим по-скоро!

— Добре — рече накрая мустакатият. Партньорът му имаше изплашен вид. — Последвайте ни.

Двамата се обърнаха и поеха в посоката, от която дойдоха. Миньо пръв ги последва, сетне и другите. Докато навлизаха в централната част, Томас си мислеше, че нещата едва ли могат да станат по-зле. Но се оказа, че греши. Тук постройките бяха още по-порутени, улиците — по-мръсни. Видя няколко души да лежат по тротоарите, подпрели глави на торби с парцали. Бяха извърнали празни погледи към небето и очевидно бяха под въздействието на блаженството.

Пазачите вървяха отпред, въртейки оръжия наляво и надясно. По някое време се разминаха с мъж, облечен в дрипи, със сплъстена от мръсотия коса и кожа, покрита с яркочервен обрив. Той се нахвърли върху един от проснатите на земята юноши и се зае да го рита.

Томас спря, колебаейки се дали да не се притече на помощ.

— Дори не си го помисляй — предупреди го ниският пазач, преди Томас да успее да произнесе и една дума. — Продължавай!

— Но не е ли ваша работа да…

— Млъквай и остави на нас да се оправяме — прекъсна го другият. — Ако се занимаваме с всеки, който се заяжда или бие някого, никога няма да свършим работата.

— Просто ни отведете при Нют — заяви с равен глас Миньо.

Продължиха, а Томас се опита да не обръща внимание на писъците, които се разнасяха зад тях.