Чайна Миевил - Морелси

С такава едра плячка настроението на борда беше добро. Драмин сервира къртиче месо на закуска. Дори и той, пепелявият на цвят и смъртноблед готвач с вид на мършав мъртвец, на когото Шам никак, ама никак не беше симпатичен, сипа бульон в купичката му почти ухилен.

Екипажът си подсвиркваше, докато навиваха въжетата и смазваха машините. Мятаха обръчи и пляскаха табла на палубата по покривите на вагоните и се лашкаха изкусно в такт с влака. Шам се поколеба, закопнял да се включи, ала се изчерви, като се сети за предишното си участие в хвърлянето на обръчи. Късмет извади, че екипажът беше зарязал прякора, който заплашваше да му се лепне завинаги — Капитан левашкия прицел.

Отново се загледа в пингвините. Правеше им плоскографии с евтиното си апаратче. Нелетящите чаровници се препираха и тракаха с човки по островчетата, гъсто населени от тях. Ловуваха — гмуркаха се в земята между релсите, в пръстта на морелсите между линиите; с големите си лопатообразни човки, приспособени ноктести крака и мускулести криле изравяха агресивно метри тунели и изскачаха с грак на повърхността с някоя подземна личинка, загърчила се в човките им. На свой ред и те можеха да станат плячка, преследвани от острозъб сурикат, язовец, глутници хищни катерици — вихрушка от ловци, които Шам наблюдаваше втренчено, а някои от колегите му по влак се мъчеха да ловят с мрежи.

Пътуването на „Медис“ бе лъкатушно. Шам се взираше мечтателно във всяка нащърбена останка, покрай която ги насочваха стрелочниците. Сякаш някоя от тях — онази увита с тел рамка от колело, тази ожулена от прах врата от хладилник, светещото подобие на грейпфрут с липсващо парче, запечатано в шистите на брега — можеше да се пробуди и да стори нещо. Възможно беше. Понякога се случваше. Той си мислеше, че наблюдава крадешком, докато забеляза, че първият помощник и докторът го гледат. Шам се изчерви и Мбендей се засмя; Фремло — не.

— Младежо… — Докторът изглеждаше търпелив. — Та значи, за това ли… — с жест към всеки древен изхвърлен предмет, зарязан в прахта — … копнееш?

Шам можеше само да свие рамене.

Сепнаха група звездоноси къртици, високи колкото човешки бой. „Медис“ впримчи две, преди бригадата да избяга. Шам бе смутен — гледката на тези убийства, врещенето на тези животни го караше да трепери повече, отколкото огромната касапница на ревящия южен кърт. Но все пак това значеше още месо и кожи. Шам се промъкна покрай дизеловия вагон, за да провери доколко пълни са трюмовете им и прецени колко скоро щеше да им се наложи да пристанат.

Фремло му даде още кукли за разпарчетосване, етикетиране и повторно сглобяване, за да изучи устройството на тялото. Резултатите от тези зловещи операции докарваха доктора до ужас. Фремло слагаше пред него диаграми и Шам се пулеше в тях, все едно учи. Фремло му правеше контролни по медицина за начинаещи, на които Шам се проваляше с такова постоянство, че докторът по-скоро се впечатляваше, отколкото да се дразни.

Шам седеше на палубата с крака, овесени над префучаващата отдолу земя. Чакаше просветление. Скоро след началото на пътешествието бе разбрал, че с медицината няма да станат първи дружки. и затова се пробва в разни увлечения. Опита резба върху кост, да води дневник, да рисува карикатури. Опита се да понаучи езиците на чужденците от екипажа. Мотаеше се около картоиграчите, да се учи на комарджийски умения. Тези усилия да развие у себе си някакъв интерес не се прихванаха.

Малко по на север мразът поомекна, растенията не изглеждаха толкова сплашени. Хората спряха да пеят и пак почнаха да се карат. Неведнъж на Шам му се наложи да отскача от пътя на ревящи мъже и жени, които се смилаха взаимно от бой при най-малката провокация.

„Знам какво ни трябва“ — мислеше си Шам, докато сприхави офицери нареждаха на виновниците да чистят кенефите. Беше подочувал разни влакови познания втора ръка по въпроса какво трябва да се прави, когато напреженията нараснат. „Трябват ни П и Р“. Съвсем неотдавна той не знаеше какво значат тези П и Р. Може би на отегчените мъже и жени, мислеше си той, им трябваха Памет и Репички. Положение и Ролери. Покой и Разум. 1 1 На американски военен жаргон — Почивка и Разпускане, в оригинал R и R, Rest and Recreation.

Един бозав следобед под потните облаци Шам се присъедини към кръг от свободни железничари, които вдигаха врява на покрива на един вагон. Бяха се събрали около оградена с върви арена, на която две тромави насекоми стояха едно срещу друго. Бяха танкови бръмбари — тежки буболечки колкото длан в цветовете на дъгата, самотници по природа и налитащи на бой, когато им отричаха тази природа, тъй идеални за това гадно място. Те се колебаеха да започнат, видимо наплашени. Дресьорите им ги ръчкаха с нагорещени пръчки, докато се впуснаха неохотно в атака и черупките им изтракаха като разгневена пластмаса.