Чайна Миевил - Морелси

— Чакайте! — провикна се някой. С потрес те осъзнаха, че това беше капитан Нафи. — Чакайте. — Говореше толкова властно, че дори и без усилвател гласът ѝ се чуваше. — Погледнете го. Той не идва срещу нас. Погледнете го.

Съединенията на ангела, пролуките между плочите на бронята му, бяха обрасли с избуяла растителност. Покрити с дебел слой калцирани секреции, изтекли отвътре. Беше обрасъл и отвън, и отвътре с мъхове и лишеи. Покриваха го като козина. Цели клони и шубраци, замръзнали потоци.

— Умрял е — каза Деро.

Да, беше. Ангелът беше мъртъв.

Небесният труп бе грамаден — на два-три етажа. Дори и отдавна изстинал, той ги накара да зяпнат. Излъчваше древност на талази. Беше вехт до абсурд, толкова вехт, че бодеше очите. Странни машинни части, сигли и надписи го украсяваха като пиктограми, като пещерни рисунки.

„Медис“ стигна до него и спря. Екипажът дълго го оглежда.

Шам посегна с разтреперани пръсти.

— Внимателно, Шам — прошепна Вуринам. Шам се поколеба. Приготви се за физическия допир до пратеника на отвъдното, потънал в безкраен сън. Ала преди да го е докоснал, един болт преплува над главата му и рикошира в предницата му с глухо издрънчаване.

— Превъртя ли, да го вземат мътните? — кресна той и се извъртя. Калдера стоеше там, все още с ръка, вдигната във въздуха. Екипажът я гледаше втренчено.

— Какво? — възкликна тя жизнерадостно и преди Шам да успее да каже нещо, Деро също запрати своя снаряд. Шам изскимтя, предметът издрънча и отскочи, и полетя над моста във въздушния безкрай.

— Стига сте замеряли мъртвия ангел с боклуци! — кресна Шам.

— Какво? — провикна се Калдера, взряна със странно изражение в стария локомотив. — Защо?

— Как така слизаш тук? — попита Шам.

— Кое точно не разбираш? — Сироко му се усмихна беззлобно.

— Стигнала си чак дотук — рече Шам. — Стигна чак дотук и ме спаси! Остана ни само последната отсечка. Само мъничко.

Застанал на носа на „Медис“ той се провикваше към нея. Сироко стоеше на върха на ангела. Двата влака бяха допрели предници в неравна целувка. Сироко бе скочила върху ангела, набра се отгоре му и заяви, че тази останка е нейна, а екипажът я наблюдаваше озадачено. Тя се залови да ръчка, бърника и човърка по пукнатините в черупката на ангела.

Както и да е, но нямаше начин да го заобиколят. Релсата беше една, а тоя труп нямаше мърдане. Нито пък можеше да прехвърлиш вагонетка над пейзажа, който представляваше тялото му.

— Ами ще трябва да вървим пеш — заключи Деро и под погледите на по-голямата част от екипажа, все още ошашкана от случилото се и скована от страхопочитание, братът и сестрата Шроук нарамиха пакети със суха храна, бутилки с вода, инструменти и какво ли още не и заприпкаха като козички върху ангела. Калдера неведнъж се огледа назад, накрая застана върху едно обрулено от ветровете място на ангелския гръб и впери поглед във вторачилия се в нея Шам.

— Чакайте! — извика Шам. — Къде тръгнахте, дяволите да го вземат?

— Ох, я стига! — провикна се тя в отговор и сви рамене. — Не е като да не знаеш, Шам. Стигнахме по-далече от тях, но още не сме пристигнали там.

— Къде „там“?

— Като го видя, ще позная. Въпросът е ти какво ще правиш? — Тя продължи, като завиваше покрай гъсталаци от антени, буци ръжда, трупани цяла вечност нечистотии.

— Айде спрете се, Шроук с Шроук! — кресна Шам. Калдера се поколеба. — Дайте ни пет минути и стига толкова мелодрами! Всичките ще дойдем.

Да, ама не.

— Аз слизам тук. Защо така си мислиш, че ми се ходи на края на света? — попита Сироко. Беше пробила отвор в обшивката на ангела и бъркаше с ръка в студения му търбух.

— Ние вече подминахме края на света — отвърна Шам. — А пък аз си мислех, такова, че си дошла заради мен…

— Виж сега — отвърна тя. — Всъщност онова, заради което дойдох, е ей тука. — Тя шляпна ангелския труп по хълбока. Очилата ѝ светеха отвътре и огряваха усмивката ѝ с бледосива светлина.

— Останки? — възкликна Шам. — Дошла си тук за останки?!

— Шам ап миличък Сурап — отвърна Сироко. — Шам, аз те харесвам, харесвам и приятелите ти, но не съм дошла заради теб и дори не съм дошла заради някакви си вехти останки. Тях мога да си ги намеря навсякъде. Дошла съм за ангелски останки.

— Откъде би могла да знаеш, че ние…

— Ще попаднем на тях? Всички знаят, че пътят към небесата е запречен от ангели. Че ще ги бием? Това не го знаех, заложих на риска. и ти трябва да го приемаш като гласуване на доверие.