Джим Бъчър: Безумна луна

Сюзан се втурна към мен, но аз я спрях, преди да ме прегърне.

— Не ме докосвай — и казах, потвърждавайки го с всяка своя клетка. — Не ме докосвай сега.

Тя се олюля, сякаш думите ми я попариха.

— Хари — прошепна тя. — О, боже, Хари. Трябва да се избавим от всичко това.

От далечния край на пръстена от дървета се разнесоха яростни ревове. След това имаше някакво движение и се показа Мърфи, повела след себе си препъващите се тромави и голи вълчета «Алфа». Те излязоха от гората и се насочиха към мен, придвижвайки се наведени. В здравата си ръка тя носеше пистолет, вероятно взет от някой от труповете.

— Добре — казах аз, когато те се приближиха. Обърнах се с рамо към Сюзан и я избутах настрани. Не можех дори да я погледна. — Мърфи, ти и Сюзан изведете тези деца оттук, веднага.

— Не — отговори Мърфи. — Аз оставам.

Тя хвърли един гневен поглед към Дентън и се отвърна бързо от него. Даже не направи опит да провери какви са раните му. Вероятно нямаше да се трогне, дори ако той кървеше смъртоносно.

— Не можеш да направиш нищо на Макфин — казах аз.

— Да не би ти да можеш? — попита тя. Наведе се към мен и ме огледа внимателно. — За бога, Дрезден. Имаш кръв по цялата уста.

Аз изръмжах.

— Вземай децата и тръгвай, Карин. Аз се грижа за нещата тук.

Вместо отговор Мърфи дръпна предпазителя на пистолета.

— А аз съм единственият полицай тук — каза тя. — Не ти. Тук се извършват престъпления. Оставам до края. — Усмихна се напрегнато. — Поне ще разбера кои са добрите и кои лошите.

Изплюх нова ругатня.

— Нямам време да споря с теб. Сюзан, заведи децата до минивана.

— Но, Хари… — започна тя.

Напрегнатите ми емоции избухнаха в ярост.

— Има достатъчно кръв по ръцете ми вече — изкрещях аз. — Изведете тези деца оттук, по дяволите.

Мургавото лице на Сюзан побеля и тя се обърна към най-близкото голо, мокро и треперещо вълче — оказа се Джорджия. Хвана ръката на младата жена, накара останалите да се подредят в редица, хванати за ръка, и след това ги поведе навън. Гледах как се отдалечават и усетих, че в мен се настаняват яд и съжаление, и страх в цялата тази бъркотия.

От далечната страна на дърветата се разнесе нов яростен вой, боровете се разлюляха, след което се чу внезапен лай на истинско страдание. Тера. Викът на вълчицата се превърна във френетично гъргорене, след което замлъкна. Мърфи и аз тръгнахме към дърветата. Стори ми се, че зърнах бегло проблясване на червени очи зад тях, след което се загубиха.

— Идва насам — каза Мърфи. — Иска да заобиколи и да стигне до нас.

— Да — казах аз.

Кръвта на върколака бе кипнала след бесния танц с Тера. Той ще се хвърли на първия, когото види. Устата ми се сви горчиво. Имах ясна представа за намеренията му сега.

— Какво да правим? — попита Мърфи.

Пръстите и побеляха около дръжката на пистолета.

— Тръгваме след него и се опитваме да го задържим, за да могат Сюзан и децата да се измъкнат. Ами Марконе?

— Какво за него?

— Той ни спаси.

От изражението на Мърфи се виждаше, че не е доволна от това.

— Длъжници сме му.

— Искаш да му помогнеш да се отърве?

— Не искам никой да остане тук при това създание. А ти?

Тя затвори очи и въздъхна.

— Добре. Но за бога, мирише ми, като че ли се опитваш да ме накиснеш, Дрезден. Ако бъда убита, не остава никой, който е видял какво точно става тук, така ли е?

— Искам да се измъкнеш на сигурно място след Сюзан — казах направо. — Ще се разделим. Ако един от нас успее да му привлече вниманието, другият ще може да се измъкне.

— Чудесно — изръмжа Мърфи. — Мамка ти, Хари Дрезден.

Прекрасни думи за раздяла, си помислих, но не исках да губя време да го изричам.

Време беше да се изправя срещу върколака.

Обиколих кръга от дървета и се натъкнах на трупа на Харис. Лицето на момчето беше размазано от два куршума, но в мъртвите си ръце все още стискаше автомата. Мърфи вероятно бе взела пистолета на Уилсън, който лежеше мъртъв недалече от Харис с рани по гърдите и обилен кръвоизлив. Бен беше до него, съвсем гола, ако не се брои пропитата с кръв пола. Около гърдите и имаше някаква зеленикава линия, вероятно остатък от вълчия колан. Неговата магическа сила бе изчезнала със смъртта и. Не поглеждах към разкъсаната плът по бедрата и към дълбоките рани около вратните и вени. Опитах се да не вдъхвам и аромата на нейната кръв и да не обръщам внимание на презрителната гордост, която напираше в мен, останала от времето, когато самият аз носех вълчи колан.