Джим Бъчър: Буреносен фронт

— Нещо като кукла за вуду магия?

— Точно така.

— Косата на жената е боядисвана наскоро — каза Мърфи.

Кимнах.

— Ако откриете салона, в който си е боядисала косата, може да излезе нещо от там. Не знам.

— Имаш ли нещо друго, което може да ни е от полза?

— Да. Убиецът е познавал жертвите. И мисля, че е жена.

Кармайкъл изсумтя:

— Само си губим времето в приказки. Във всеки девет от десет случая убиецът познава жертвата.

— Млъкни, Кармайкъл — прекъсна го Мърфи. — Защо мислиш така?

Изправих се и потърках лицето си.

— Така действа магията. За да направиш нещо с нея, тя трябва да излезе отвътре, от теб самия. Магьосниците трябва да се съсредоточат върху това, което искат да постигнат, да си го представят, да повярват и то става. Не можеш да причиниш нещо, ако то не е част от теб. Жената, която ги е убила, би могла да умъртви и двамата и да се опита да нагласи нещата като нещастен случай, но е предпочела да го направи по този начин. А за да го направи именно така, трябва да е имала много силни лични мотиви да пожелае смъртта им, та чак да проникне вътре в тях. Вероятно става дума за отмъщение. Би трябвало да търсите съпруга или любовница. А също така и заради момента на настъпване на смъртта — по време на сексуалния акт. Това не е случайно. Емоциите са един вид проводник на магията, път, който може да бъде използван за нейното осъществяване. Избрала е моментът, когато ще са заедно и ще са обладани от похотливото си желание. Разполагала е с техни вещи или нещо, върху което да насочи енергията си, но е планирала всичко предварително. Никой не причинява такива неща на непознати.

— Глупости — каза Кармайкъл, но този път ругатнята му не беше насочена към мен.

Мърфи ме погледна.

— Непрекъснато говориш за жена — предизвика ме тя. — Защо, по дяволите, мислиш така?

Посочих спалнята и отвърнах:

— Не можеш да направиш нещо толкова ужасно, ако не си изпълнен с достатъчно омраза. Жените мразят по-силно от мъжете. Те могат по-добре да насочват и да освобождават омразата си. По дяволите, вещиците са много по-гадни от магьосниците. Това тук ми прилича на някакъв вид женско отмъщение.

— Но би могъл да го направи и мъж — възрази Мърфи.

— Ами… — започнах да увъртам.

— Господи, каква сексистка свиня си, Дрезден. Само жена ли може да направи такова нещо?

— Ами не, не мисля така.

— Не мислиш така? — изръмжа Кармайкъл. — И това ми било експерт!

Стрелнах и двамата с ядосан поглед.

— Още не съм започнал да работя конкретно върху това, което ми трябва, за да накарам нечие сърце да се пръсне, Мърф. Но при първа възможност със сигурност ще те известя.

— И кога може да стане това? — попита Мърфи.

— Не знам. — Спрях с ръка следващия й коментар. — Не мога да кажа кога. Просто не мога. Дори не знам дали ще мога въобще да разгадая историята, камо ли кога ще успея.

— При хонорар от 50 долара на час по-добре да стане бързичко — подхвърли Кармайкъл.

Мърфи го погледна — в погледа й не се четеше съгласие, но нямаше и укор.

Възползвах се от това, да поема дълбоко дъх и да се поуспокоя. След което погледнах отново двамата и попитах:

— Добре, а кои са жертвите?

— Не е твоя работа — сряза ме Кармайкъл.

— Рон — каза Мърфи, — много ми се пие кафе. Ще отидеш ли да вземеш?

Кармайкъл се обърна към нея. Той не беше висок, но въпреки това стърчеше над нея.

— Стига, Мърф. Този тип се занася с нас. Наистина ли мислиш, че ще може да ни каже нещо важно?

Мърфи изгледа студено и възмутено своя изцъклен и потен партньор, който беше с една глава по-висок от нея.

— Чисто, с две бучки захар.

— По дяволите — изруга Кармайкъл. Стрелна ме със студен поглед (но не право в очите), пъхна ръце в джобовете си и излезе от стаята.

Мърфи го последва с тихи крачки и затвори вратата след него. При спомена за двете тела в съседната стая холът моментално стана по-тъмен и клаустрофобичен, обладан отново от ухиления призрак на предишната интимност, който танцуваше сред миризмата на кръв.

— Името на жената е Дженифър Стантън. Тя работи за „Кадифения салон“.

Подсвирнах. „Кадифеният салон“ беше много скъп клуб за компаньонки, ръководен от жена, известна като Бианка. Тя поддържаше цял рояк красиви, очарователни и умни момичета и предлагаше услугите им на най-богатите хора при тарифи над няколкостотин долара на час. Бианка продаваше компанията на жени, които повечето мъже можеха да видят само по телевизията или на кино. Знаех също, че тя е вампир със значително влияние в Небивалото. Притежаваше власт с главно В.