Б. Ларсън: Изтребление

Една от лампите угасна. Онази зад креслото, която използвах за четене. Станах и отвих крушката. Изглеждаше си наред. Пробвах я на други лампи и работеше. Загризах долната си устна, чудех се дали да не попитам кораба. Реших да не го правя. Така де, защо да ускорявам процеса? Корабът очевидно бе решил да пренебрегне дадените му по-рано заповеди. Пренасочваше нанити към други, по-важни задачи. Рано или късно на мостика щеше да се възцари мрак и тишина. Колко ли време щеше да мине, преди екранът да се изглади в метална стена, глуха и сляпа за постъпващата външна информация? Преди „Аламо“ да прекрати всяка комуникация с мен?

Вече знаех как са се чувствали кентаврите. Били са откарани по съвсем същия начин от родния си свят към Земята. Разбирали ли са какво ги чака? Вероятно. Техният свят едва ли е бил първият, който нанитите са се опитали да „спасят“. Поне, казах си, в моя случай мисията се беше увенчала с успех. Наносите и човечеството бяха съумели да спрат макросите. Или поне да отложат унищожението на родния ми свят.

Смръщих вежди. Мислех за споразумението с макросите.

— „Аламо“? — попитах предпазливо. Отговор не последва. Поех си дълбоко дъх. Трябваше да опитам. — „Аламо“, Земята не е спасена. Мисията ни се провали.

Мълчанието се проточи. Изглежда, мозъкът на кораба се беше заел с други, по-важни неща. Сигурно пренастройваше езиковите си системи, изграждаше нови неврални модели в съответствие със следващата раса, която предстоеше да тормози по план.

— Основната мисия беше изпълнена — каза най-сетне гласът.

Усмихнах се лекичко. „Аламо“ беше захапал въдицата.

— Не, мисията се провали. Ти не успя да изпълниш мисията.

— Основната мисия целеше победа над врага. Параметрите на основната мисия са изпълнени.

— Врагът се оттегли, но след една година ще се върне. Това не е победа.

— Стигна се до преговори и мирно споразумение.

— Споразумение, което ти наруши. Аз им обещах нанитноподсилена войска, която да се бие за тях. Сега вие ни изоставяте, а макросите нямат интерес към армия от обикновени човешки същества.

— На Земята бяха оставени възпроизвеждащи се единици. Нищо не възпрепятства създаването на войска, която да изпълни условията на мирния договор. Същото важи и за въоръжението. Всички необходими системи функционират нормално.

Дадох си сметка, че корабът говори за нанофабриките, които самият аз бях организирал на остров Андрос. Умно копеленце беше този „Аламо“. С помощта на фабриките Земята беше в състояние да създаде необходимата армия. Напрегнах мозъка си и след малко измислих друг довод.

— Но те изобщо не знаят за мирното споразумение — изтъкнах аз. — Никой на Земята не знае. Аз така и не им казах. Дори не знаят как да говорят с макросите. Само аз знам.

„Аламо“ мълча дълго. Вдигнах поглед към стената-екран и видяното там разтегли лицето ми в усмивка. Корабът вече не се движеше. Моята малка зеленикава бучка се беше отделила от златните буболечки и изоставаше. Другите кораби от флотилията все така пълзяха напред. Може би все пак щях да се видя отново със Сандра.

— Ще уведомиш военното командване за условията на договора — каза корабът.

— А ако откажа?

— Ще бъдеш принуден.

Подът започна да се затопля. Бях с обувки, но въпреки това го усетих. Знаех, че нанитите могат да загреят стаята до хиляда градуса, ако поискат. Да я загреят толкова, че да подпалят килима, обувките ми, косата ми.

— Добре — казах спокойно. Станах и тръгнах към сателитния телефон. Замахнах и го смазах с юмрук. Ударът се оказа толкова силен, че строши на две компютърната маса под телефона, счупи екрана ѝ и предизвика късо. Миг-два по-късно по нарязаните ми ръце се стече кръв.

Десетина малки черни ръце изскочиха от стените и ме сграбчиха. Ухилих се широко. Поне нанитите в тялото ми още не бяха дезертирали. Без тяхна помощ не бих могъл да унищожа сателитния телефон с един удар, преди корабът да ме е спрял.

— Съжалявам, но май възникна повреда — казах спокойно.

— Ти повреди важно за мисията оборудване.

— Без да искам — казах уверено. — Провери в архивите си. Случва се биологичните единици да чупят разни неща по погрешка. Такива събития възникват на случаен принцип и през непредсказуеми интервали.

Корабът се колебаеше. Надявах се да му изгори някоя нановерига, докато проверява архивите си и изчислява вероятностите. Междувременно подът започна да се охлажда.

— Ще уведомиш военното командване за условията на договора — каза корабът.