Джон Скальци - Емперо

Когато жалките останки от екипажа на „Рашела“ дойдоха на себе си на „Духът на Грейланд II“, цялата история бе сглобена: сър Онтейн Маунт, след като открил, че „Рашела“ е завзет от симпатизанти на Нахамапитин и екипажът му се състои от войници, чиято цел е да му отнемат командването със сила, ако се наложи, прехвърлил със совалки гвардейците си на повърхността на Край и унищожил космическата станция, която „Рашела“ възнамерявала да завладее и от която се нуждаела за ремонт и запасяване.

На повърхността гвардейците на Онтейн се обединили с бунтовниците на Врена Клермон и се заели да тормозят ефективно войската на (временния) херцог Грени Нахамапитин, водейки игра на изтощение с „Рашела“ и присъединяващите се към нея от време на време нови кораби, като ги лишавали от запаси и поддръжка. Пиратите, които първоначално снабдявали групата на „Рашела“, в крайна сметка започнали да я ограбват. Тайните опити да се кацне на повърхността и да се реквизират продоволствия завършили със засади и пленяване на хора и материали. Това била една от най-успешните блокади, опитвани някога от дъното на гравитационен кладенец.

С пристигането на „Духът“ гражданската война на повърхността стигна до внезапен край. Грени Нахамапитин — вече не херцог, нито временен, нито никакъв — бързо беше предаден от войските си, когато им обещаха, че няма да има последици за тях, ако сложат оръжие и предадат предполагаемия си водач. Грени беше доставен на Врена Клермон — сега херцогиня на Край — безцеремонно натикан в чувал. Врена обеща, че няма да го убие, ако ѝ каже къде е баща ѝ. Граф Джеймис Клермон бе доведен час по-късно, невредим, но радостен, че най-после се е измъкнал от онази проклета стая.

Ето как се стигна дотам, че два дни по-късно Грени Нахамапитин се намираше в същата стая, където бе държал в плен граф Клермон, когато вратата се отвори и вътре бяха натикани Надаш и графиня Нахамапитин, а после вратата се затръшна и бързо бе заключена.

Грени зяпаше онемял майка си и сестра си в продължение на цели трийсет секунди. После затвори уста и стисна зъби.

— Добре, а сега сериозно — обърна се той към сестра си. — Какво, да му се не види, стана с оня твой перфектен план? Ммм?

Първото, което искам да призная в тези благодарности, е, че аз съм най-голямото чудовище в историята.

Причината да съм най-голямото чудовище в историята е, че имах повече от година да напиша тази книга, а аз направих същото, което и с предишните няколко, тоест чаках до последния момент, преди да предам проклетото нещо, и по този начин изтормозих всички други участници в издателския процес. Сега те ще трябва да работят извънредно усилено и извънредно бързо, защото аз не мога да се взема в ръце.

И така: най-голямото чудовище в историята. Иска ми се да можех да дам разумно оправдание за издънката си, но всъщност такова няма. Най-доброто обяснение (което е нещо различно от оправдание) е, че за човек, който се разсейва лесно, 2019-а предложи, нека го наречем, много материал. Ако сте преживели 2019-а и не сте прекарали повечето време в някоя пещера или в облак от марихуанен дим, вероятно ще разберете какво имам предвид. Ако пък наистина сте прекарали 2019-а в пещера или напушени до козирката, ами, браво на вас.

Наистина бих искал да се върна в спокойните дни преди 2016 г., когато се справях доста добре със съсредоточаването и предаването на книгите в срок, така че издателите да не ме мразят и да горят мои подобия, затова, ако живеете в Съединените щати и четете това преди ноември 2020 г., направете ми услуга и: а) регистрирайте се като гласоподаватели или проверете дали регистрацията ви още е валидна, б) не забравяйте да гласувате в деня на изборите (или по-рано, ако участвате в предварително гласуване) и в) опитайте се да не гласувате за човек, който представлява бесен аморален въртоп от хаос. Ще съм ви много, много, много признателен, а и вероятно ще получите повече книги от мен.

А на другите хора, замесени в издаването на тази книга, трябва да кажа: искрено съжалявам, че и този път ви накарах да работите като луди. Вие заслужавате нещо по-добро и ще се постарая да се справям по-добре в бъдеще.

А кои са някои от хората, замесени в издаването на тази книга? Патрик Нилсен Хейдън, моят редактор; неговите (бивши и настоящи) помощници Анита Окойе, Рейчъл Бас и Моли Макгий; художественият директор Айрин Гало и художникът Никълъс Бувие по прякор Спарт; оформителят на книгата Хедър Сондърс; коректорът Деяна Хоук, на която се извинявам предварително за странната си употреба на запетаи, и моят пресагент Алексис Саарела. Благодаря също на Бела Пейган от „Тор“, Великобритания, и страхотния ѝ екип. В „Одибъл“ благодаря както винаги на Стийв Фелдберг и екипа му, и на Уил Уитън, който ще озвучи книгата за онези, които четат с ушите си.