Джон Скальци - Емперо

Ето какво имам да кажа на вас, благородническите фамилии, събрали се тук днес. Никой оттук присъстващите няма да отиде на Край, преди и последният ви поданик да е заминал натам. Вие няма да ги изоставите. Тяхната съдба е и ваша. Можете да се опитате да ги изоставите, ако искате. Но корабите ви няма да помръднат. Стражите при плитчините на Потока няма да ви пуснат да минете. А когато се върнете у дома, хората ще знаят, че сте се опитали да ги изоставите. Ако искате да си купите билет за Край, цената е първо всеки друг човек от системите ви да замине. Взаимозависимостта се състои от своите хора.

Ние можем и ще прехвърлим всички в системата на Край. Но това ще отнеме не просто години, а десетилетия и дори векове. Аз ще съм тук — винаги ще бъда тук, — за да помогна за преселението на хората към онази система. Междувременно системите на Взаимозависимостта и хората в тях ще трябва да оцелеят през дългите години на изолация. Идеята, стояща зад Взаимозависимостта — монополите на благородническите фамилии и гилдиите, — вече няма да им позволява това.

Нова вълна от сигнали заехтя в катедралата.

— Ето защо това е краят на монополите на фамилиите. Всичките им търговски тайни са разгласени. Не можем да си позволим вече хранителни продукти, които се самоунищожават след пет или шест поколения, или само едно семейство да строи кораби.

Този път ревът бе оглушителен.

— Прекалено е късно — надвика Грейланд данданията. — Всичко вече свърши. Вие все още сте благородническите фамилии. Разполагате с хилядагодишни богатства и капитал. Ако не можете да оцелеете без своите монополи, значи е време други да заемат мястото ви.

В крайна сметка ревът утихна.

— И последно… последно. Дошли сте тук за коронация. Ще я получите. — Грейланд посочи към Надаш. — Но няма да е нейната. Не защото уби мен и много други. Не защото показваше отново и отново, че е изменница на Взаимозависимостта. И даже не защото — и тук Грейланд погледна право в Надаш — просто не е особено свестен човек. А защото, преди да умра, аз законно назовах наследник.

Грейланд се обърна към Простър Ву, който седеше на предната редица скамейки.

— Наследникът ми не е член на рода Ву. Родът Ву на два пъти се съюзява с враговете на емперо. С моите врагове. Това е два пъти повече от допустимото. Ще си платиш за измяната, Простър Ву. Но и семейството ти също. Нашето семейство. И отговорността за това е твоя. — Простър извърна очи.

— Щом не е тя, кой тогава? — попита архиепископ Коул. — Кой ще е новият емперо?

— Радвам се, че попитахте — каза Грейланд и се разнесе последна вълна от сигнали от устройствата в катедралата. — Току-що пратих копие от декларацията си за избор на наследник, която подписах три дни преди смъртта си и бе засвидетелствана от още трима души. Дадох инструкции да не я оповестяват до деня на коронацията. Може да се каже, че съм очаквала това развитие на нещата.

Аз, Грейланд II, емперо на Свещената империя на Взаимозависимите държави и търговски гилдии, Кралица на Средоточие и присъдружните народи, Глава на Църквата на Взаимозависимостта, Наследница на Земята и Майка на всички, Осемдесет и осма емперо от Дома Ву, съм мъртва. Сега ви представям моя наследник и последния емперо на Взаимозависимостта.

Портите на катедралата се отвориха, през тях пристъпи една фигура и тръгна през нефа, без да бърза, но с решителна крачка. Наследникът на емперо не обръщаше внимание на надигналите се гласове, които го следваха, а бе вперил поглед неотклонно в Надаш Нахамапитин, претендентката за трона, чиито очи се разшириха, щом видя кой ще е последният емперо.

Последният емперо се приближи до олтара на катедралата, където стоеше Надаш Нахамапитин, и спря точно пред нея.

— Кучко, заела си ми мястото — каза Кива Лагос.

За пръв път от създаването си Стаята на спомените прие посетители, които не са задължително емперо.

— Какво е това място? — попита Надаш Нахамапитин, оглеждайки оскъдната мебелировка и голите стени.

— Място, до което щеше да имаш достъп, ако бе станала емперо — отвърна Грейланд. — Тук би могла да говориш с всеки емперо от управлявалите преди теб. Е, или поне с някаква тяхна версия.

— С всеки?

— Да.

— Включително и с теб?

— Очевидно.

— И ти щеше да знаеш, че съм те убила?

— Тъй като бях наясно с плановете ти няколко дни преди да ме убиеш, да.

— Знаела си и не си ме спряла?

— Знаех и те спрях.

— Не ми попречи да те убия.