Джон Скальци - Емперо

— Не, за това не. Но ти попречих да станеш емперо.

— Това си го свършила по-рано — възрази Надаш. — Направила си шибаната Кива Лагос своя наследница, преди да умреш.

— Целта не беше просто да ти попреча да станеш емперо — обясни Грейланд. — А да сложа край на всичко това. На всички конспирации, заговори и глупости. Ти нямаше да спреш, ако бях останала жива. Ти или някой друг като теб — е, никой не е точно като теб, но разбираш мисълта ми — щеше да продължи да ме напада. Ако просто бях назовала Кива за своя наследница, щеше да се опиташ да я убиеш или преди, или след като се качи на трона.

— И мислиш, че сега си сложила край на заговорите?

— Струва ми се, ясно показах, че никой не може да крие тайни от мен. И разгласих достатъчно от тайните на всички, така че известно време да са прекалено заети със собствените си проблеми, за да създават проблеми на Кива.

— Създаде много грижи на благородниците.

— Да, такава беше идеята.

— Това може да доведе до смъртта на някои от тях — изтъкна Надаш.

— Не аз съм ги накарала да изберат път, по който милиарди ще бъдат пожертвани, за да се спасят малцина с парите си.

— Вярно, ти само го разгласи публично, нищо повече.

— Тъй като убийството ми беше ключов момент от плана, ще го преживея, фигуративно казано.

— И мислиш, че можеш някак си да прехвърлиш всички на Край? Рано или късно.

— Да.

— Как ще го направиш?

— Имаш предвид, след като „Пророчествата на Рашела“ и онези други кораби чакат да взривят всеки пристигнал, а ти отмени плана ми за атака през задната вратичка от Икои?

— Имах предвид в по-дългосрочен план, но да.

— Ти си дала позивни на съзаклятниците си. Аз ги събрах. Ще влезем през главния вход. Колкото до останалото, ами, свързано е със сложна математика. Просто ми повярвай, че мога да го направя. Или пък недей. Ти така или иначе ще си мъртва, преди това да стане.

— И какво ще правиш с мен? — попита Надаш Нахамапитин.

— Ще се погрижа да загубиш всичко, разбира се — каза Грейланд. — Домът Нахамапитин е официално разпуснат, знаеш го.

— Чух за това.

— Това бе едно от първите постановления на емперо Мейвъл. — Грейланд замълча за малко. — Нали знаеш, че това е имперското име на Кива?

Надаш завъртя очи.

— Аха.

— Любопитен избор. Както и да е, Мейвъл реши да не лишава от благороднически титли никое друго семейство. Сложи авоарите на Нахамапитин в тръст за жителите на Терхатум. Това ми се стори толкова добра идея, че я помолих да направи същото с Дома Ву в полза на жителите на Средоточие. Подозирам, че разпускането на тези два Дома ще сложи край на много злочинства, както в самите тях, така и защото ще послужат като пример за останалите благороднически Домове.

— Щом казваш.

— Казвам. Също така, на по-лично ниво, всичките ти сметки са конфискувани и предадени на Министерството на финансите. А също и сметките на майка ти и на брат ти Грени. Всички вие сте разорени, Надаш.

— Всички сме осъдени на смърт за измяна, затова не мисля, че има голямо значение.

— Двете с Мейвъл решихме, че смъртта не е подходящо наказание за теб, Надаш.

— Така ли? Какво ще правите тогава?

— Ами, ще ти дам онова, което винаги си искала.

— И какво е то?

Грейланд се усмихна и ѝ каза.

— Знаеш ли, интересна работа — поде емперо Мейвъл, известна още като Кива Лагос. — Аз самата неотдавна си мислех, че на хората ще им се наложи да променят начина си на живот, защото идва краят на света и само малцина ще могат да цоцат от другите, като аз категорично възнамерявах да съм една от тях. А виж сега как се обърна шибаната ситуация.

— Да си емперо, не е работа за използвачи — отбеляза Грейланд. — Е, може да бъде. Но не и сега.

— Значи казваш, че е трябвало да го свърша по-рано.

— Много по-рано.

— Ама че късмет.

— Извинявай.

— Все още можеш да си получиш работата обратно, нали знаеш? — подхвърли Кива.

Грейланд поклати глава.

— Вече си имам друга. Пък и така или иначе, това е работа за живи хора.

Кива посочи към главата на Грейланд.

— Така е, но просто да знаеш, че няма да си слагам шибани жици в главата — заяви тя. — Там има прекалено много неща, за които не искам другите хора да разберат. Никога.

— Ти си последният емперо — изтъкна Грейланд. — Този, който ще сложи край на Взаимозависимостта. След теб няма да има други. Така че и без това никой няма да идва в Стаята на спомените.

— Хубаво — каза Кива. — Защото няма да те лъжа, тази работа си е малко зловеща.