Роджър Зелазни - 24 изгледа от планината Фуджи на Хокусай

В джоба на жакета ми има малка книга с репродукции на двайсет и четири от четирийсет и шестте гравюри на Хокусай. Подариха ми я преди много време. Традицията повелява и да не пътуваш сам, от практически съображения — за безопасност и за да си правите компания. Така че духът на Хокусай ми е спътник, защото със сигурност се намира на местата, които ще посетя — ако изобщо се намира някъде. Няма друг спътник, когото бих си пожелала в момента, а какво е японска драма без призрак?

След като разгледах обстановката, помислих мислите си и почувствах чувствата си, започнах. Бях живяла малко, бях умряла малко. Пътя си няма да извървя изцяло пеша. Но по-голямата част — да. Има някои неща, които трябва да избягвам при това пътуване на срещи и раздели. Простотата е моята мантия от мрак и може би ходенето ще ми подейства добре.

Трябва да се грижа за здравето си.

Разглеждам гравюрата. Мека синева на небето при зазоряване, Фуджи отляво, гледан през прозореца на чайната от две жени, други превити, дремещи фигури като кукли на полица…

Сега вече тук не е така. Те са си отишли, както и бъчварят — хората, чайната, онова разсъмване. От онзи миг са останали само планината и гравюрата. Но това е достатъчно.

Седя в трапезарията на хана, където прекарах нощта, изяла съм закуската си, пред мен има кана чай. И други закусват, но нито един наблизо. Избрах тази маса заради гледката през прозореца, която напомня онази от гравюрата. Хокусай, мълчаливият ми спътник, може би се усмихва. Времето беше достатъчно снизходително към мен, за да мога да спя на открито миналата нощ, но по време на поклонничеството си се отнасям ужасно сериозно към изчезналите сцени от това пътешествие на живот — смърт, което съм предприела. То е донякъде въпрос на търсене, донякъде на чакане. Съвсем възможно е да бъде прекратено по всяко време. Надявам се да не стане така, но примерите от живота рядко са съответствали на надеждите ми — или, ако става дума, на логиката, желанията, пустотата или каквото и да е от собствения ми опит, с който съм ги сравнявала.

Всичко това не е най-подходящото поведение и занимание в един сложен ден. Ще си изпия чая и ще гледам планината. Небето се променя дори докато го гледам…

Промени… Трябва да внимавам, когато напускам това място. Има райони, които трябва да се избягват, да се вземат предпазни мерки. Бях отработила всичките си движения — от оставянето на чашата, ставането, задвижването, вървежа, — докато отново се озова на полето. Все още трябва да следвам образци, защото светът — целият, плътно — е номерирано подреден. Малко рискувам с идването си тук.

Не съм толкова уморена, колкото си мислех, след вчерашното ходене цял ден и приемам това за добър знак. Въпреки всичко се бях опитвала да поддържам вида си добър. На стената от дясната ми страна виси разгънат свитък, изобразяващ тигър, и ми се ще това също да е добро предзнаменование. Родена съм в годината на Тигъра и силата и мълчаливите движения на голямата раирана котка са това, което най-много ми трябва. Пия за теб, Шир Хан — котка, която живее сама. Трябва да сме твърди точно когато трябва, меки — в съответния момент. Да улучиш момента…

Да започна с това — имахме почти телепатична връзка с Кит. Тя ни притегляше един към друг, ставаше все по-силна с годините, в които бяхме заедно. Съпричастие, близост, мечтателност… Любов? Тогава любовта може да е и оръжие. Подхвърли монетката й и ще ти покаже среден пръст.

Гори ярко, Шир Хан, в джунглата на сърцето. Този път ние сме ловците. Да улучиш момента, е всичко — и суки, началото…

Наблюдавам промените в небето, докато настъпва равномерно просветление и се задържа постоянно. Довършвам чая си. Ставам и си вземам механиката, надявам раничката си, хващам тоягата си. Отправям се по късия коридор, който води към една странична врата.

— Мадам! Мадам!

Това е един от работещите в хана — дребен мъж с изплашено изражение.

— Да?

Той кима към багажа ми.

— Отивате ли си?

— Да.

— Не сте си платили.

— Оставила съм парите за стаята си в един плик на тоалетната масичка. На него пише „За касиера“. Снощи научих точно колко струва.

— Трябва да платите на рецепцията.

— Когато пристигнах, не се записах на рецепцията. Ако желаете, ще ви придружа до стаята ми, за да ви покажа къде са парите.

— Съжалявам, но това трябва да се направи на касата.

— Аз също съжалявам, но съм ви оставила парите и няма да отида на рецепцията.