Дейвид Брин - Звездна вълна се надига

Беше много слабо по форма и ритъм, но делфините щяха да го чуят по-добре, отколкото ако бе извикал на английски. След само четиридесет разумни поколения, те все още съобразяваха по-добре в критични ситуации, ако използваха изсвирени стихове.

Звуците от отряда се чуваха от по-близо. Но сякаш подтикнати от заплахата, пипалата започнаха да го придръпват още по-бързо. Внезапно една покрита със смукала нишка се уви около дясната му ръка. Преди да успее да замахне, един от парещите възли достигна ръката му. Той изкрещя и разкъса пипалото, но ножът изчезна в тъмнината под него.

И други влакна се стоварваха навсякъде по него. В този момент Тошио осъзна някак далечно, че някой говори — бавно и на английски!

— … казва, че има космически кораби над нас. Помощник-капитанът Таката-Джим иска да знае защо Хикахи не потвърждава, че приема съобщението…

Това беше гласът на Аки, който се обаждаше от кораба! Тошио не можеше да отвърне на приятеля си. Контактът за радиостанцията беше далеч от досега му, а и той беше твърде зает да се брани от пипалата.

— … Не отговаряйте на това съобщение… — продължаваше Аки.

Тошио изстена, докато се опитваше да отстрани едно пипало от шлема си без отново да обгори ръцете си.

— … Просто изпратете импулс за потвърждение. И се връщайте всички. Смятаме, че над Китруп се води космическа битка. Вероятно онези ненормални извънземни са ни проследили и сега се бият за правото кой да ни плени. Точно както и при Моргран. Вече са твърде близо. Никакви радиосигнали. Връщайте се колкото е възможно по-бързо. Край.

Тошио усети как едно пипало сграбчва шланга му. Този път го държеше много здраво.

— Разбира се, Аки, стари приятелю — изгрухтя той, докато теглеше пипалото. — Ще се върна вкъщи, веднага щом вселената ми позволи.

Шлангът му бе извит и въздухът вече не минаваше свободно по него, ала Тошио не можеше да направи нищо. Шлемът му се изпълни с мъгла. Докато изпадаше в безсъзнание, на Тошио му се стори, че вижда пристигането на спасителния отряд, но не можеше да бъде сигурен дали не халюцинира. Не можеше да повярва, че Кипиру води атаката, че същият този делфин проявява такава яростна смелост, нехаейки за парещите смукала наоколо.

Накрая реши, че сънува. Изстрелите на лазерите бяха твърде ярки, звуците — твърде ясни. А и отрядът приближаваше към него с развети флагове, точно като кавалерията, която англоговорящите хора от пет века насам отъждествяваха с образа на спасението.

На един кораб в центъра на флотилия от космически кораби се извършваше фаза на отричане.

Гигантските крайцери се разпръснаха от един процеп в космоса и се насочиха към блестящото като връх на топлийка неописуемо червеникаво слънце. Един след друг те се измъкваха от осветената пролука. С тях се процеждаше и отразена звездна светлина от мястото на тръгването им, отдалечено на стотици парсеци.

Съществуваха правила, които би трябвало да предотвратят това. Тунелът бе неестествен начин за преминаване от едно място към друго. Необходима бе силна воля, за да се отрече природата и да се материализира такъв процеп в космоса.

Еписпархът, със своето нечувано отричане на Съществуващото, бе създал този проход за своите господари Танду. Процепът се крепеше на стоманената сила на неговото аз — с отказа му да приеме каквото и да е от Реалността.

Когато премина и последният кораб, Еписпархът съзнателно бе разсеян и процепът се затвори с беззвучна ярост. След няколко мига само апаратите можеха да установят, че той някога е съществувал. Обидата спрямо физическите закони бе изтрита.

Еписпархът бе докарал армадата на Танду до целта доста преди другите флотилии, които щяха да предизвикат тандуанците за правото да пленят земния кораб. Тандуанците изпратиха импулси на похвала към центровете за удоволствие на Еписпарха. Той нададе вой и разлюля с благодарност огромната си космата глава.

За тандуанците този странен и опасен начин за пътуване още веднъж бе оправдал рисковете. Добре беше да пристигнеш на бойното поле преди врага. Спечеленото време щеше да им даде тактическо преимущество.

Еписпархът се нуждаеше само от неща, които да отрича. Задачата му сега бе изпълнена, той бе върнат в своята кабина, пълна с илюзии, за да създава безкрайна верига от заместители на реалността, докато неговото безумие не станеше отново необходимо на Господарите. Неговата рунтава и безформена фигура се спусна от сензоралната мрежа и той се отдалечи бавно, придружаван от бдителни пазачи.