Кори Доктороу - Малкия брат

Не се шегуваха. Свърших есето си за Керуак и почнах да пиша за Лятото на любовта през 1967-а, когато хипитата превзели града. Имаше музей, както и други архиви, където да погледна.

Не беше лесно. До края на седмицата ме спираха средно по четири пъти на ден. Полицаите гледаха личната ми карта и ме разпитваха, пулейки се на писмото от „Чавес“.

Имах късмет. Не ме арестуваха. За разлика от мнозина други. Всяка вечер СВС обявяваше арести на „лидери“ и „оператори“ от Екснет. Камерите снимаха хора, които не познавах, показваха устройствата, намерени в джобовете им. Според СВС арестантите назовавали имена и компрометирали Екснет, така че скоро щели да последват нови арести. Често се споменаваше името „Мики“.

На татко това му харесваше. Гледахме заедно новините. Той сияеше, а аз треперех.

— Трябва да видиш как ще разнищят тези деца. Взимат две хлапета и почват да сравняват контактите в месинджърите и телефоните им. Сравняват ги и търсят нишка, за да заловят други. Ще разплетат всичко като стар пуловер.

Отмених вечерята с Анджи и взех да прекарвам повече време у тях. Сестра й Тина започна да ме нарича „гостът“. „Гостът ще вечеря ли с нас и тази вечер?“ Харесвах Тина. Тя се интересуваше само от срещи и момчета, но беше забавна и обичаше Анджи. Една вечер, докато миехме чиниите, ме заговори.

— Маркъс, изглеждаш свестен тип. Сестра ми е луда по теб, а и аз те харесвам. Но трябва да ти кажа нещо. Ако разбиеш сърцето й, ще те намеря и ще ти издърпам скротума над главата. Не е красива гледка.

Уверих я, че по-скоро сам ще си издърпам скротума, отколкото да нараня Анджи.

— Радвам се, че се разбрахме — кимна тя.

— Сестра ти е откачена — казах по-късно на Анджи, докато преглеждахме блоговете.

— Да не ти приложи репликата за скротума? Мразя да прави така. Обожава думата „скротум“. Нищо лично.

Целунах я и продължихме да четем.

— Чуй това — обади се тя. — Полицията прогнозира между четиристотин и шестстотин ареста в най-голямата координирана операция срещу дисидентите от Екснет.

Имах чувството, че ще повърна.

— Трябва да спрем това. Знаеш ли, че има хора, които заглушават още повече само за да покажат, че не са сплашени? Това не е ли лудост?

— Според мен е храброст. Не можем да ги оставим да ни изплашат.

— Какво? Не, Анджи. Не можем да позволим стотици хора да отидат в затвора. Не си била там. Аз бях. По-зле е, отколкото си мислиш. Не можеш да си представиш.

— Имам доста богато въображение.

— Престани! Бъди сериозна поне за секунда. Няма да направя това. Няма да пратя тези хора в затвора. В противен случай ще съм човекът, за когото ме смята Ван.

— Маркъс, говоря сериозно. Мислиш ли, че тези хора не знаят, че ще отидат в затвора? Те вярват в каузата. И ти вярваш. Приеми, че знаят в какво се замесват. Не може ти да решаваш какви рискове да поемат.

— Отговорността е моя, защото ако им кажа да спрат, ще го направят.

— Мислех, че не си им лидер?

— Не съм. Но какво да направя, ако ме търсят за съвет? Нося отговорност за тяхната безопасност. Не разбираш ли?

— Разбирам, че си готов да побегнеш при първия сигнал за опасност. Страх те е, че ще научат кой си. Страх те е за собствената ти кожа.

— Това не е честно. — Станах и се отдръпнах от нея.

— Така ли? Кой щеше да получи инфаркт, като разбра, че тайната му самоличност е разкрита?

— Това беше различно. Сега не става дума за мен. Защо се държиш така?

— А ти защо се държиш така? Защо не искаш да си човекът, който имаше достатъчно смелост да започне всичко това?

— Това не е смелост, а самоубийство.

— Евтина тийнмелодрама, Мики.

— Не ме наричай така.

— Защо не, Мики?

Обух се, взех си чантата и си тръгнах.

Защо не заглушавам.

Няма да казвам на никого какво да прави, защото не съм ви лидер, без значение какво казва „Фокс“.

Но ще ви кажа какво ще направя аз. Ако решите, че съм прав, може би ще ме последвате.

Няма да заглушавам. Не и тази седмица.

Нито пък следващата. Не защото съм уплашен. А защото съм достатъчно умен и знам, че е по-добре да съм свободен, отколкото в затвора. Откриха как да спрат тактиката ни, така че трябва да измислим нова. Няма значение каква, важното е да работи. Тъпо е да те арестуват. От заглушаването има смисъл само когато можеш да се измъкнеш.

Не ви казвам, какво да правите.

Но онези в СВС са тъпи, а ние сме умни. Заглушаването доказва, че не могат да се борят с тероризма, защото не могат да се справят с група хлапета. Ако ви хванат, ще изглеждат по-умни от нас.