Уильям Гибсон - Нулев брояч

— Не — отговори Търнър. — Ще ви изместим отвън двайсет минути преди пристигането му. Ще махнем колелата и ще подравним с крикове. Отточната тръба ще бъде махната. Искам ви в пълна готовност пет минути след като ви нагласим.

— Няма никакви проблеми — каза другият мъж усмихнато.

— Сега искам да ми кажете какво смятате да правите вътре, какво ще правите с него и как то може да му се отрази.

— Ти не знаеш? — запита жената остро и се обърна с лице към него.

— Казах, че искам да ми кажете.

— Ще проведем незабавно сканиране за летални импланти — каза мъжът с кардигана.

— Кортикални бомби и други подобни?

— Съмнявам се, че ще имаме работа с нещо толкова грубо, — каза другият мъж, — но да, ще направим сканиране за пълния набор смъртоносни устройства. Успоредно ще направим и пълен кръвен скрининг. Знаем, че сегашните му работодатели разбират от изключително сложни биохимични системи. Изглежда вероятно най-голямата опасност да лежи в това направление…

— Сега е доста модерно да се присаждат на ценните работници модифицирани инсулинови подкожни помпи — намеси се партньорът му. — Организмът на субекта може да бъде превключен на изкуствена зависимост от определени синтетични ензимни аналози. Ако помпите не се презареждат на определен интервал, отделянето от зареждащия — работодателя — може да доведе до травма.

— Подготвени сме да се справим и с това — каза другият.

— Не сте дори и най-малко подготвени за това, с което аз очаквам, че ще си имаме работа — каза нелегалната лекарка. Гласът й беше студен като вятъра, който духаше от изток. Търнър чуваше как пясъкът съска по ръждясалия лист ламарина над главите им.

— Ела с мен — каза й той. След това се обърна, без да погледне назад, и тръгна настрани. Беше възможно тя да не се подчини на неговата команда, и в този случай той щеше да загуби авторитета си пред другите двама, но изглеждаше, че това е правилният ход. Когато стигна на десетина метра от операционната, спря. Чу стъпките й по чакъла.

— Какво знаеш? — попита той, без да се обръща.

— Може би не повече от теб, — отговори тя, — може би повече.

— Очевидно повече от колегите ти.

— Те са извънредно талантливи хора. И са… слуги.

— А ти не си.

— И ти не си, наемнико. Наеха ме за тази работа от най-добрата нелицензирана клиника в Чиба. За срещата с този прословут пациент ми беше даден като подготовка доста материал за изучаване. Черните клиники в Чиба са острието на медицината; дори и Хосака не биха могли да знаят, че положението ми в черната медицина би ми позволило да предположа какво може да носи в главата си вашият беглец. Улицата се опитва да намери своя собствена употреба за нещата, г-н Търнър. Вече на няколко пъти са ме наемали да се опитвам да махна тези нови импланти. Известно количество модерни биосхеми на Маас са попаднали на пазара. Тези опити за имплантиране са логична стъпка. Подозирам, че Маас може би съзнателно са допуснали тези неща да се покажат на бял свят.

— Обясни ми го тогава.

— Не мисля, че бих могла — каза тя, и в гласа й имаше странна нотка на безпомощност. — Казах ти, че съм ги виждала. Не съм ти казвала, че съм ги разбрала. — Пръстите й внезапно докоснаха кожата около куплунга зад ухото му. — Това нещо, сравнено с биочиповите импланти, е като дървена протеза пред миоелектричен крайник.

— Ще представлява ли това в неговия случай заплаха за живота?

— О, не, — каза тя, отдръпвайки ръката си, — не за неговия… — И след това той я чу да върви обратно към операционната.

Конрой беше изпратил куриер със софтуерния пакет, който щеше да позволи на Търнър да пилотира реактивния самолет, който трябваше да откара Митчел до сградата на Хосака в Мексико Сити. Куриерът беше почернял от слънцето мъж с шарещ поглед, когото Линч нарече Хари, подобен на видение с мускули като върви. Пристигна откъм Тъксън с ожулен от пясъка велосипед с износени грайферни гуми и жълта като кост сурова кожа, омотана около ръкохватките на кормилото. Линч го доведе през мястото за паркиране. Хари си напяваше нещо, странен звук в насилствената тишина на мястото, и песента му, ако може човек да я нарече така, беше като че ли някой върти безразборно развалено радио по цялата скала на полунощните диапазони, улавяйки викове от госпели и парчета от международната попмузика за последните двайсет години. Беше метнал велосипеда си на загорялото, по птичи тънко рамо.

— Хари носи нещо за теб от Тъксън — каза Линч.