Уильям Гибсон - Нулев брояч

— Вие сте философ.

— Аз съм инструмент, Пако. Аз съм най-новото острие за една много стара машина в ръцете на много стар човек, който иска да пробие нещо и досега не е успявал. Твоят работодател се разравя в хилядите инструменти и случайно избира мен.

— Вие сте също и поет!

Тя се разсмя и вдигна очи от колите. Той се усмихваше, и устата му беше оградена от дълбоки вертикални бръчки.

— Когато влязох тук, си представях някаква структура, някаква толкова голяма машина, че просто не ми е възможно да я видя. Машина, която ме обкръжава и предвижда всяка моя стъпка.

— Също и егоцентрик ли сте?

— Наистина ли съм?

— Може би не. Наистина сте следена. Ние наблюдаваме, и е добре, че го правим. Наблюдаваме също и вашия приятел от бирарията. За съжаление, досега не сме успели да определим откъде той е получил холограмата, която ви показа. Много е възможно вече да я е имал, когато започна да звъни на телефона на приятелката ви. Някой го е намерил, разбирате ли? Някой го е поставил на вашия път. Не мислите ли, че това е извънредно интересно? Не възбужда ли то философа у вас?

— Да, предполагам, че да. Приех съвета, който ми дадохте в бирарията, и се съгласих на цената му.

— Тогава той ще я удвои — усмихна се Пако.

— Което няма значение за мен, както посочихте вие. Той предложи да се срещнем утре. Надявам се, че можете да подсигурите доставката на парите. Той ги поиска в брой.

— В брой, — той завъртя очи, — колко рисковано! Иначе да, мога. Зная също и подробностите. Следяхме разговора. Не беше трудно, тъй като той се беше погрижил сам да го предава чрез преносимо микрофонче. Бяхме любопитни да научим за кого беше предназначено предаването, но се съмнявам, че и той го знае.

— Не беше в негов стил да изчезне така, — каза тя, — да прекъсне разговора по този начин, преди да обяви условията си. Той смята, че има усет за драматичния момент.

— Нямаше избор — каза Пако. — Изработихме му номер, който той взе за повреда в батерийката на микрофона. И това изискваше разходка до санитарния възел. Той каза доста неприятни неща за вас, докато беше сам в кабинката.

Тя посочи към празната си чаша, докато минаваше сервитьорът.

— Все още не мога да видя своята роля във всичко това, своята стойност. За Вирек, имам предвид.

— Не ме питайте. Вие сте философът тук. Аз просто изпълнявам заповедите на Сеньор по най-добрия начин, по който мога.

— Ще искате ли бренди, Пако? Или може би кафе?

— Французите не разбират нищичко от кафе — каза той с дълбока убеденост.

— Можеш ли да ми го извъртиш това още веднъж? — запита Боби с уста, пълна с ориз и яйца. — Мислех, че каза, че това не е религия.

Бийвър махна рамките си за очила и погледна по дължината на едната от дръжките.

— Не съм казвал такова нещо. Казах, че няма смисъл да си даваш зор да се чудиш религия ли е, или не. То е просто структура. Дай да обсъдим някои неща, които стават, иначе може да нямаме думите за това, концепциите…

— Но ти говориш като че ли тези, как ги рече, лоата, са…

— Лоа — поправи го Бийвър и пусна рамките на масата. Въздъхна, изрови една от китайските цигари от пакета на Две за ден, и я запали с оловната запалка-череп. — Множественото число е същото като единичното. — Той дръпна дълбоко и издуха двойна струя дим през извитите си ноздри. — Като кажеш религия, за какво точно си мислиш?

— Ами например сестрата на майка ми, тя е сциентоложка, наистина ортодоксална, разбираш? А срещу нас през коридора живее една жена, дето е католичка. Моята старица, — той спря, храната беше станала безвкусна в устата му, — тя понякога лепеше разни холограми в стаята ми, Исус или Хабърд или там разни. Предполагам, че мисля за това.

— Вуду не е като тях — каза Бийвър. — То не се занимава с въпросите на спасението и трансцедентността. То се занимава с това да върши работа. Възприемаш ли? В нашата система има много богове, духове. Части от едно голямо семейство, с всички възможни достойнства и пороци. Има ритуална традиция за общо явяване, разбираш? Вуду казва: да, определено има Бог, Гран Мет, само че Той е голям, твърде голям и твърде далече, за да Му пука дали задникът ти е гол и дали няма да те заколят. Хайде, човече, знаеш как работи това, то е улична религия, дошла от място на дъното на мизерията преди сто милиона години. Вуду е като улицата. Ако някой нарк бастиса сестра ти, ти не ходиш да правиш палаткови лагери пред стълбите на Якудза, нали? Хич даже. Вместо това отиваш при някой, който може да направи нещо. Ясно ли е?