Уильям Гибсон - Нулев брояч

— Чакай малко — прекъсна го Боби. — Нещо не ми харесва…

— Добре. Това означава, че почваш да загряваш, или поне че почваш да загряваш повече от преди. Дават го те на твоя познат ’уераджия, мистър Две за ден, и му разказват за проблема си. „Хей, ас,“ казват му те, „искаме да пробваме как бачка тая щуротия, пусни я веднъж пробно ти, щото ние не сме луди да го правим. Проблемът си е твой, момчето ми.“ И когато нещата станат така, какво ще направи Две за ден с това? Той ли ще го включи? Няма начин. Забрави. Той просто прави същата гадост, която големите клечки са направили с него, с тая разлика, че дори не си дава труда да предупреди типа, с който ще я направи. Това, което той прави, е да си избере някоя база в Средния запад, пълна догоре с програми за укриване на данъци и работни схеми за пералните за йени за някой публичен дом в Канзас Сити, и всички, които не са паднали преди една минута от дървото знаят, че тая проклетия е до ушите в лед, черен лед, абсолютно летални програми за обратна връзка. Нито в Агломерата, нито извън него има жокей, който би се ровичкал из такава база; първо, защото тя направо плува в защити; второ, защото това вътре е от някаква стойност единствено за финансовите ченгета, и те сигурно вече са се лепнали за собственика.

— Хей, — каза Боби, — дай да си го кажем направо…

— Казвам ти го направо, бяло момче! Подбрал е тази база, след това е прегледал списъка си от хотдогаджии, амбициозни пънкове от цял Баритаун, уилсъни, достатъчно глупави, за да пуснат програма, която никога преди това не са виждали, срещу база, която някой майтапчия като Две за ден им е подбрал и им е казал, че е лесна плячка. И кого ще подбере той? Избира някой нов в играта, я, някой, който не знае дори къде живее Две за ден, няма дори телефона му, и казва: ела, мой човек, занеси си това в къщи, изкарай някоя пара, измъкнеш ли нещо свястно, ще го пробутаме на черно! — Очите на Бийвър бяха разширени; той не се усмихваше. — Прилича ли ти това на някого, когото познаваш, човече? Или май искаш да не се занимаваш със загубеняци?

— Имаш предвид, че той е знаел, че ще бъда убит, ако пробвам тази база?

— Не, Боби, но е знаел, че има такава възможност, ако софтуерът не работи. Това, което е искал най-вече, е да гледа как опитваш. Което дори не се е погрижил да направи сам, просто оставил двама жокеи да наблюдават. Би могло да станат няколко различни неща. Например, ако този ледотрошач се беше справил с черния лед, ти щеше да влезеш вътре, да намериш куп числа, които нямат капка значение за теб, и щеше да се измъкнеш обратно, може би без да оставиш изобщо следа. Добре, идваш тогава значи обратно при Леон и казваш на Две за ден, че е подбрал не каквито трябва данни. О, той с гаранция щеше да се съдере да се извинява, и ти щеше да получиш нова цел и нов ледотрошач, а той щеше да закара първия обратно в Агломерата и щеше да каже, че всичко му е наред. И между другото щеше да хвърля по едно оченце към теб, просто да следи как си със здравето, и да гледа дали някой няма да дойде за ледотрошача, за който може да се е разбрало, че е бил използван. Другият начин, по който нещата можеха да станат, е по този, по който почти станаха, в ледотрошача да е имало някаква гавра, ледът да те беше изпържил до смърт, и един от тези двамата жокеи щеше да трябва да разбива дома на майка ти, и да измъкне тоя софтуер обратно, преди някой да е намерил тялото ти.

— Не разбирам, Бийвър, всичко това е прекалено гадно, за…

— Гадно, задника ми. Животът е гаден. Имам предвид, че говорим за бизнес, разбираш? — Бийвър го изгледа малко безмилостно. Рамките на очилата се бяха плъзнали надолу по слабичкия му нос. Той беше по-светлокож от Две за ден и едрия мъж, с цвета на кафе с мъничко сметана, и челото му беше високо и гладко под късо подстриганата черна коса. Под робата си от акулова кожа той изглеждаше кльощав, и Боби нямаше чувството, че той е истинска заплаха. — Проблемът ни обаче, причината да сме тук, причината ти да си тук, е да разберем какво е станало. А то е нещо различно.

— Ти имаш предвид, че той ме е сложил за примамка, че Две за ден ме е подложил за да отиде моя задник? — Боби все още седеше в стола-количка от родилния дом „Света Мария“, въпреки че вече нямаше чувството, че му е нужен. — И че той я е омазал здравата пред тия образи, тежкарите от Агломерата?

— Точно така.

— И затова той действа така, като че ли не му пука на оная работа, или ме е вписал за изкормяне, така ли? Щото си е изкарал акъла?

Бийвър кимна.