Уильям Гибсон - Нулев брояч

След това им каза да го оставят сам в бункера, и нареди на Вебер да го събуди след три часа.

Мястото беше било или помпена станция, или някакъв възел на електроснабдяване. Парчетата пластмасови тръби, които стърчаха от стените, можеха да са били канали за жици или отходни канали; в бункера по нищо не си личеше някоя от тях да е била свързвана към каквото и да било. Таванът, монолитна плоча от лят бетон, беше твърде нисък, за да му позволи да стои прав, и вътре се носеше сух, прашен аромат, който не беше съвсем неприятен. Групата беше почистила мястото, преди да внесат масите и съоръженията, но все още по пода имаше няколко жълти парченца вестници, които се разпадаха, когато той ги докоснеше. Разчиташе букви, понякога цели думи.

Сгъваемите метални маси за пикник бяха подредени край стените, образувайки буквата L, и всичките бяха отрупани с извънредно сложно комуникационно оборудване. Най-доброто, което Хосака може да намери, помисли си той.

Той внимателно мина покрай всяка маса, потупвайки леко всеки пулт, всяка черна кутия, като вървеше. Мина покрай силно модифициран военен предавател на странична честота, настроен на импулсно излъчване. Това щеше да бъде връзката им в случай че Рамирес и Джейлин провалят прехвърлянето на данни. Импулсите бяха предварително записани, изкусни технически рапорти, кодирани от криптографите на Хосака. Съдържанието на всеки отделен импулс беше безсмислено, но последователността, в която биваха излъчени, предаваше прости съобщения. Последователността B/C/A би информирала Хосака за пристигането на Митчел; F/D би означавала отлитането му от мястото, а F/G — смъртта му и прекъсването на операцията. Търнър отново потупа предавателя и се намръщи. Приготовленията на Сътклиф тук не му харесваха. Ако изтеглянето се провалеше, беше малко вероятно те да се измъкнат, и Вебер тихичко го беше информирала, че й е наредено в случай на провал да използва една ръчна противотанкова ракета върху медиците в миниатюрната им операционна. „Те знаят,“ беше казала тя, „и можеш да се обзаложиш, че им се плаща и за това“. Останалите от тях зависеха от хеликоптерите, базирани близо до Тъксън. Търнър предполагаше, че ако Маас надуши операцията, лесно ще ги свали още по пътя насам. Когато го беше казал на Сътклиф, австралиецът само беше свил рамене: „Не е точно както бих го направил при най-добри условия, приятел, но всички тук сме ограничени в нещата, нали?“.

До предавателя имаше сложен биомонитор Сони, свързан пряко с хирургичната каравана и зареден с медицинските данни, записани в биософтовото досие на Митчел. Когато му дойдеше времето, медиците щяха да получат достъп до данните; едновременно с това процедурите, които те извършваха, щяха да бъдат предадени обратно на Сонито и слепени, готови за Рамирес да им сложи лед и да ги премести в киберпространството, където ще го чака Джейлин Слайд от мястото си в нефтената платформа. Ако всичко минеше гладко, медицинските записки щяха да чакат в зданието на Хосака в Мексико сити, когато Търнър го докараше в самолета. Търнър никога не беше виждал нещо подобно на това Сони, но предполагаше, че холандецът-хирург има такава машина в сингапурската си клиника. Мисълта вдигна ръката му до голите му гърди, и той проследи несъзнателно изчезналата вече линия от ръбец от присаждане.

На втората маса беше киберпространственото оборудване. Декът беше същият като онзи, който беше видял на нефтената платформа, прототип от Маас-Неотек. Конфигурацията му беше стандартна, но Конрой беше казал, че е сглобен от новите биочипове. Върху пулта имаше светлорозова буца пластичен експлозив с размерите на юмрук; някой, вероятно Рамирес, беше издълбал на нея с пръст две дупки за очи и груба крива, представляваща идиотска усмивка. Две жици, едната синя, другата жълта, се проточваха от челото на буцата към зяпналия отвор на една от черните тръби, които стърчаха от стената зад пулта. Още едно от нещата на Вебер за в случай че мястото бъде нападнато. Търнър изгледа жиците и се намръщи: заряд с този размер в това малко и затворено пространство гарантираше смъртта на всички в бункера.

С болящи рамене и тил, стържещ грубия бетон на тавана, той продължи огледа си. Останалата част на масата беше заета от периферните устройства на кибердека, редица черни кутии, поставени с маниакална прецизност. Предполагаше, че всеки блок е на точно определено разстояние от съседния, и че са перфектно подравнени. Трябваше да ги е подредил самият Рамирес, и Търнър беше сигурен, че ако пипне някоя и я премести дори само с част от милиметъра, жокеят ще разбере. Беше виждал същата невротична черта и преди в други пултмени, и тя не му говореше нищо за Рамирес. Беше виждал и други жокеи, които обръщаха наопаки натрапливостта, умишлено омотавайки апаратурата си в купчини жици и кабели, които изпитваха ужас от подредеността и лепяха по пултовете си лепенки със зарове и черепи. Няма начин да се разбере, мислеше си той: или Рамирес беше добър, или всички те можеха скоро да са мъртви.