Уильям Гибсон - Мона Лиза Овърдрайв

— Заобиколи — каза момичето.

Плъзгавия обиколи екранолета, мина покрай хромираните черепи и чу как прозорецът на Африканчето се спуска със същия демонстративен тих звук.

— Плъзгав Хенри, — каза Африканчето, и дъхът му побеля, като блъсна въздуха на Пустошта, — здрасти.

Плъзгавия погледна надолу към дългото кафяво лице. Африканчето имаше големи лешникови очи, цепнати като на котка, тънки като молив мустаци и кожа, която блестеше като обработена.

— Здрасти, Африканче. — Плъзгавия надуши някаква особена миризма откъм вътрешността на екраноплана. — Как я караш?

— Ами, — каза Африканчето, присвивайки очи, — спомням си да ми беше казал веднъж, ако някога ми трябва услуга…

— Да — кимна Плъзгавия, усещайки пръв прилив на разбиране. Африканчето му беше опазил задника веднъж в Атлантик сити, беше уговорил някакви разгневени братя да не го пускат от балкона на четиридесет и третия етаж от оставен да гори кол. — Някой да иска да те метне от висока сграда?

— Плъзгав, искам да те запозная с някого.

— Ставаме ли квит тогава?

— Плъзгав Хенри, това готино изглеждащо момиче тук е госпожица Чери Честърфийлд от Кливлънд, Охайо. — Плъзгавия се наведе и погледна към шофьора. Руса чорлава коса, грим около очите. — Чери, това е моят близък личен приятел г-н Плъзгавия Хенри. Когато беше млад и лош, караше заедно с Тъжните Дякони. Сега е стар и лош, крие се там вътре и си гони изкуството, ако разбираш. Талантлив мъж, ако разбираш.

— Той е оня дето прави роботите, — каза момичето около буца дъвка, — казвал си ми.

— Самият същият — каза Африканчето и отвори вратата. — Чакай ни тук, сладурче. — Африканчето излезе навън в Пустошта, облечен в норково палто, което докосваше върховете на безупречните му жълти щраусови ботуши, и Плъзгавия мярна нещо в задницата на екраноплана, мигновено линейково проблясване на превръзки и хирургически тръби…

— Ей, Африка, какво имаш там вътре?

Окичената със скъпоценности ръка на Африканчето се вдигна и посочи на Плъзгавия назад, и в същия момент вратата на машината се затвори с щракване и Чери Честърфийлд натисна копчетата на прозорците.

— Трябва да си поговорим за това, Плъзгав.

— Не мисля, че искам прекалено много — каза Африканчето и се облегна назад на голата метална опора, увит в норките си. — Чери има свидетелство на медицински техник и знае, че ще й се плати. Готино момиче, Плъзгав. — Той намигна.

— Виж…

Африканчето имаше отзад в екранолета някакъв тип, който беше като мъртъв, кома или нещо подобно, вързан към помпи и системи и тръби и някакъв сорт симстимов апарат, всичко това завинтено за стара носилка от линейка, с батериите и прочее.

— Какво е това? — Чери, която ги беше последвала, след като Африканчето беше отвел Плъзгавия отзад, за да му покаже човека в екраноплана, зяпаше със съмнение извисяващия се над нея Съдия, или поне повечето от него: ръката с вибротриона лежеше където я бяха оставили, на омаслената постелка на пода. Ако тя има свидетелство на медицински техник, сигурно медицинският техник още не е забелязал липсата му, си помисли Плъзгавия. Носеше поне четири кожени якета, и всички й бяха големи с по няколко размера.

— Изкуството на Плъзгавия, както ти бях разправял.

— Тоя тип умира. Смърди на пикня.

— Катетърът се е измъкнал — каза Чери. — Какво всъщност трябва да прави това нещо?

— Не можем да го държим тук, Африканче, ще опне петалата. Ако искаш да го утрепеш, наври го в дупка на Пустошта като тази.

— Човекът не умира — каза Африканчето. — Не е пострадал, нито е болен…

— Че к’во му е тогава, да го таковам?

— Пътува, сладур. На дълго пътешествие е. Има нужда от тишина и спокойствие.

Плъзгавия премести поглед от Африканчето към Съдията, след това пак към Африканчето. Искаше да продължи да работи по тази ръка. Африканчето искаше Плъзгавия да задържи този образ две, може би три седмици, и щеше да остави Чери да се грижи за него.

— Не връзвам. Тоя тип приятел ли ти е, или какво?

Африканчето сви рамене под норковото си палто.

— И що не го държиш при себе си?

— Не е достатъчно тихо. Няма достатъчно спокойствие.

— Африканче, — каза Плъзгавия, — дължа ти нещо, ама не чак толкова шантаво. Така или иначе трябва да бачкам, и така или иначе е прекалено шантаво. И Джентри също влиза в сметката. В момента той е в Бостън; ще се върне утре вечерта, и няма да му хареса. Знаеш, той е малко особен с хората… И това място е негово, ако разбираш…