Вернор Виндж: Краят на дъгата

Съществото се засмя и скочи на земята.

— Е, доскоро.

Алфред се облегна и загледа сивата фигура, която криволичеше в краката на пешеходците. Явно съществото имаше фестивално разрешително, тъй като хората наистина го виждаха. Нямаше и помен от изчезване. Заекът притича двадесетина метра по Карер де Сардениа, зави в една алея и се изгуби от поглед.

Тримата агенти за момент останаха безмълвни. Гюнберк се наведе над виртуалното си вино, а Ваз отпи от, истинската риоха; наслаждаваше се на гледката. Агентите добре се сливаха с нормалната тълпа туристи, с тази разлика, че повечето хора, които пиеха кафе на площада, присъстваха физически.

— Наистина се махна — каза Гюнберк, въпреки че не беше необходимо. Много добре виждаха сигналите на Европейското разузнаване. След няколко секунди се появиха и докладите от Индия и Япония: Заекът беше останал неидентифициран.

— Е, и това е нещо — каза Кейко. — Щом успя да се измъкне от нас, може би ще стане за бушон.

Гюнберк сви рамене.

— Може би. Обаче наистина дразнещо типче. Басирам се, че е на четиринадесет и отчаяно желае да се докаже. — Погледна Ваз. — Това ли е най-доброто, което намери, Алфред?

— Репутацията му е истинска, Гюнберк. Управлявал е проекти почти толкова сложни като този, който сме подготвили.

— Изследователски проекти обаче сто на сто. Може би е добър в — как беше терминът? — „издирване на гений“. На нас ни трябва някой по-оперативен.

— Той правилно забеляза всички следи, които му подхвърлихме. — Ставаше дума за акцента на Алфред и мрежовите доказателства за произхода на Кейко.

— О, я — каза Гюнберк на немски и неочаквано се усмихна. — Малко е унизително, че когато съм себе си, ме обвиняват в преиграване. Значи сега господин Заек смята, че сме южноамерикански наркобарони.

Кристалният образ на Кейко също се усмихна.

— В някои отношения това е по-правдоподобно от истинската ни дейност.

През последното десетилетие последиците от нарковойните бяха позаглъхнали. Достъпът до „екстаз и опиянение“ беше толкова лесен, че конкуренцията беше свършила това, което институциите не бяха успели да направят. Но пък наркобароните в Третия свят бяха безумно богати и достатъчно откачени, че да направят това, което тримата бяха загатнали днес.

— Заекът е управляем. Гарантирам за това — каза Гюнберк. — Но ме съмнява дали е достатъчно компетентен.

— Да не си се разколебал, Гюнберк? — Кейко го каза небрежно, но Алфред знаеше, че и тя изпитва сериозни съмнения.

— Разбира се — отвърна Браун нервно. — Вижте, техническият терор е най-голямата заплаха за оцеляването на човечеството. Великите сили — ние, Китай, американците — засега са в мир главно защото осъзнават опасността и държат света под око. А сега откриваме, че американците…

— Не сме сигурни дали са американците, Гюнберк. Лабораториите в Сан Диего провеждат изследвания по цял свят.

— Така е. Допреди седмица и аз щях да се съмнявам, но сега… Помислете: този оръжеен тест е майсторски прикрит. Имахме невероятен късмет да го забележим. Извършен е с търпение и професионализъм, характерно за велика сила. Според бюрократичните правила тестът трябва да се извърши на чужда територия, но пък едва ли провеждат военните изследвания в лаборатории, които не притежават.

— Но защо една велика сила ще създаде такава революционна технология в биологичната война? Какво ще спечели?

Гюнберк кимна.

— Да, такова унищожение изглежда смислено за култ, но не и за суперсила. В началото и аз не виждах логика, но аналитиците ми го предъвкваха отново и отново. Стигнаха до заключението, че „медената нуга“ не е била подготовка за смъртоносна зараза. Всъщност това е бил основният тест. Врагът се готви за нещо повече от биологична война. Според нас врагът е близо до създаването на ТДМВ технология.

Кейко застина. Дори кристалите й спряха да се движат. ТДМВ. Това беше научнофантастичен жаргон от края на миналия век: Трябва-Да-Ми-Вярваш. Умствен контрол. Темата за неустоимото убеждаване беше плод на академично изучаване през последните сто години. През последните тридесет изглеждаше като постижима технологична цел. А от около десет имаше спорадични успехи в лабораторни условия.

Кристалите помръднаха и Кейко се извъртя към Ваз.

— Възможно ли е, Алфред?

— Боя се, че да. И моите хора прегледаха доклада. Гюнберк е имал невероятен късмет, тъй като това е бил едновременен тест на две радикални нововъведения. Опитът е бил много по-прецизен, отколкото е нужно за обикновено разпространяване на зараза. Явно извършителите са знаели какво правят. Според моите аналитици врагът ще разполага с по-добър семантичен контрол след около година.