Вернор Виндж: Краят на дъгата

— Разбира се, че ще ме препоръчват. За всякакви проблеми — политически, военни, научни, дори любовни. Ако покриете условията ми, ще се заема.

Мицури → Браун, Ваз: Давай, Алфред.

Браун → Мицури, Ваз: Съкратената версия, разбира се. Нищо повече, докато не видим значими резултати.

Алфред кимна сякаш на себе си.

— Проблемът ни няма нищо общо с политиката и военните, господин Заек. Имаме чисто научни интереси.

Ушите на заека са размърдаха.

— Ами разпитайте по форумите. Резултатите ще са почти толкова добри и бързи като моите. И със сигурност ще е хиляда пъти по-евтино.

Виното пристигна и Алфред помириса букета. Физическите посещения в катедралата в момента бяха спрени, но отвън имаше голяма опашка. Все пак най-важни си остават нещата, които можеш да докоснеш. Погледът му отново се върна към Заека.

— Нуждите ни надхвърлят няколко хиляди анализа. По-скоро ни трябва сериозно експериментиране, част от което е извършено, но има още доста. Като цяло, проектът ни е с размери на програма за сваляне на правителства.

Заекът се усмихна и се видяха белите му зъбки.

— Ха! Програма за сваляне на правителства! Това са глупости от двадесети век. Всичко се определя от търсенето и предлагането. Просто трябва да заблудите пазара.

— Може би, но това, от което се нуждаем… — По дяволите, дори фалшивата история беше твърде сериозна. — Трябва ни достъп до една голяма физическа лаборатория.

Заекът замръзна и за момент изглеждаше като истинско животно, заслепено от фарове.

— Какъв тип физическа лаборатория?

— Глобално интегрирани бионауки.

— Добре, добре. — Заекът се облегна назад и замърмори нещо. Според европейското разузнаване вероятността Заекът да е сам беше шестдесет и пет процента, деветдесет и пет, че не работи за Америка и Китай. Индийците бяха дори по-уверени в тези предположения.

Животното остави чашата си.

— Заинтригуван съм. Значи не се нуждаете от информация, а наистина искате да проникна в такава инсталация.

— Само за малко — намеси се Гюнберк.

— Както и да е. Аз съм точно този, който ви трябва. Сигурен съм, че знаете възможностите. В Европа има подобни институции, но никоя не е напълно интегрирана и засега изостават от тези в Китай и САЩ.

Ваз не кимна, но Заекът беше прав. По целия свят имаше брилянтни учени, но лабораториите не бяха толкова много. През двадесети век техническото превъзходство на големите лаборатории можеше да изтрае тридесет години. В днешно време нещата се променяха бързо, но Европа все още леко изоставаше. Комплексът Бопал в Индия беше по-интегриран, но по-назад в микроавтоматизацията. Китай и САЩ щяха да удържат преднината си поне още няколко години.

Заекът се засмя тихо:

— Така, така. Значи трябва да са тези във Вухан, а може би тези в Южна Калифорния. Мога да се справя и с двете, разбира се. — Това или беше лъжа, или хората на Алфред бяха подценили сериозно този космат приятел.

— Предпочитаме биотехнологичния комплекс в Сан Диего, Калифорния — каза Кейко.

Алфред вече си беше подготвил обяснение:

— През последните месеци проучвахме лабораториите в Сан Диего. Знаем, че там разполагат с нужните ни ресурси. — Всъщност натам бяха насочени ужасните подозрения на Браун.

— Какво точно планирате?

Гюнберк се усмихна кисело.

— Нека караме поред, господин Заек. Като за начало предлагаме тридесетдневен срок. Искаме да проучите защитата на лабораториите. Освен това искаме доказателства, че може да съберете екип от местни, който да проникне вътре.

— Ясно. Веднага се заемам. Очевидно е, че търсите пушечно месо, някой, който да прикрива операцията ви от американците. Няма проблем, мога да играя ролята на бушон. Но ви предупреждавам, струвам скъпо и ще дойда да си поискам заплащането.

Кейко се засмя.

— Няма нужда от мелодрами, господин Заек. Знаем за вашите прочути умения.

— Точно така! Но все още не им вярвате. Ще отида да подуша около Сан Диего и ще се върна след две седмици. Дотогава ще има какво да ви покажа и ще съм решил какво да поискам в отплата за плана, който предложи господин Приличащия на немец. — Той се поклони на Гюнберк.

Мицури и Браун запазиха мълчание. Алфред поднови разговора:

— Значи ще говорим тогава. Запомнете, засега желаем само проучване. Искаме да знаем кого ще вербувате и как ще го използвате.

Заекът се пипна с лапичка по носа.

— Ще съм максимално дискретен. Винаги знам повече, отколкото разкривам. А вие трябва да поработите върху представянето си. Господин Германеца е доста овехтял стереотип. А вие, сеньора… импресионистичното изкуство разкрива и малко, и много. Кой би имал специален интерес към лабораториите в Сан Диего? Кой наистина? А вие — Заекът погледна Ваз, — вие се опитвате да прикриете колумбийския си акцент.