Роналд Хан - Спящият крал

— С настоящото назначавам командир Дракс, Аруула и… хм…

— Зеп Нюсли — рече бързо Зеп, мислейки, че назначението при всички случаи означава нещо положително.

— … и Зеп Нюсли за извънредни агенти на моята империя. — Де Броли стана и с ръка даде знак на отец Руеди, който след това застана зад Мат и натисна острата цев на странния уред към откритата кожа на врата му. Мат не беше в състояние да предприеме нещо, макар че се чувстваше крайно тягостно. «Имаше някога филм с Кърт Ръсел, как ли се казваше…?»

— Всеки от вас ще получи от арсенала ми меч и две гранати с бързодействащ упойващ газ. Вашата задача: Ще проникнете в Златната гробница на размирния финансов министър и ще елиминирате извънземните наемници в срок от дванайсет часа. За да спазите времето, измислих за вас специална мотивация. — Кимна към расоносците. — Отец Руеди, изпълнете длъжността си.

Цък! — изщрака се, после нещо убоде врата на Мат. В същия момент отдясно и отляво на него се чу още два пъти по едно цък . Аруула и Зеп уловиха вратовете си.

« Гърмящата змия — студени тръпки побиха Мат. — Така се казваше филмът…! »

Де Броли го погледна радостно.

— Гарантирам ви шанса да откупите свободата си. За да не дезертирате, отец Руеди ви е имплантирал по една от така наречените интелигентни бомби. Беше конструирана от един даровит изобретател, чиито изследвания финансирах.

— Какво е това интелигентна бомба? — попита отстрани Зеп.

— Ще ти разкажа някой друг път — каза със задъхване Мат, който все повече се чувстваше като Снейк Прискин: изоставен от щастието, в отчаяно положение и на всичко отгоре — с интелигентна бомба в тялото.

— Както казахме, имате дванайсет часа с помощта на газа да подготвите Златната гробница за атака — каза Де Броли. — Запъртъкът познава мястото, ще ви помогне.

— Запъртък ли? — попита Зеп. Огледа се. — Какъв запъртък?

— След изтичането на дванайсетте часа телата ви ще бъдат разкъсани на съвсем дребни парченца. — Де Броли широко се ухили. — Чувал съм, че това нещо било доста нездравословно. Следователно преди изтичането на срока трябва да бъдете отново тук, за да можем да отстраним бомбите.

Аруула погледна Мат с ужас в очите, докато Зеп Нюсли по-скоро имаше вид, сякаш страшно го сърби задникът.

Мат беше твърде шокиран, за да забележи как дългите пръсти на Зеп светкавично се плъзнаха под расото на отец Руеди и отмъкнаха пистолета за имплантиране на бомбите.

Надолу по склона трябваше да си пробиват път през плетеница от паднали букове, ясени, явори и ели. Водата от топящите се снегове и свличащите се камъни през пролетта бяха повалили стометрова ивица от гората. Намиращите се между стволовете каменни отломъци и избуяващи трънаци, които тримата разчистваха с мечовете си, не улесняваха спускането.

Когато слязоха сред светлата зеленина, натъкнаха се на непроходимата стена от гъсти, ниски дървета и гъмжило от тръни около тях. Зеп смяташе, че дванайсет часа са дяволски кратък срок, та затова е за препоръчване да се поеме по прекия път към Цюри. Но едва след дълго търсене, на километър по̀ на юг откриха възможност да навлязат в гората — и то тъкмо там, където върху мочурливата земя растеше двуметрова тръстика. Затъваха до глезените във вонящата вода. Едва в една просека с висока колкото човешки бой трева почувстваха твърда почва под краката си.

Пред тях се поклащаха жълти и сини растения, очевидно месоядни, защото плъзваха дълги езици и се целяха в летящи насекоми. В покрайнината на гората грееха странни цветове, които напомняха орхидеи. Някой ботаник от XXI век сигурно би се зарадвал много на тази флора. За съжаление, никой от тримата нямаше време да се любува на преливащите се във всички оттенъци на дъгата цветове.

В гората поне нямаше коренища. Под колосалните кедри и коркови дъбове успяха да отхвърлят доста път. Скоро отново се запромъкваха под покривка от по-млади дървета, които препречваха достъпа на дневната светлина. Сега над тях се плъзваше само сноп от златистосмарагдови лъчи и с потрепване се изгубваше сред бъркотията от клони. Храсталак, гъсти тръстики и мочурлива земя ги отклоняваха от пътя и объркваха чувството им за ориентация.

След мъчителен излет с катерене през обраслия с трънливи клонки камънак по пладне се озоваха на малък хълм и най-сетне съзряха порутените кули на някогашния банков квартал на Цюрих. Доколкото бяха запазени, по обраслите с дървета и храсти руини гнездяха птици.