Джийн Оел: Ловци на мамути

— Как го направи тя, Талут? — попита момичето с тих глас, в който се долавяше изненада и страхопочитание, примесени с лек копнеж. — Това малко конче беше толкова близо до мен, че почти можех да го докосна.

Изражението на лицето на Талут се смекчи.

— Ще трябва да попиташ нея Лати. Или, може би, Джондалар — каза той, обръщайки се към високия чужденец.

— И аз не знам със сигурност — отвърна той. — Айла умее да се справя с животните по особен начин. Тя е отгледала Уини от малко конче.

— Уини?

— Нещо подобно — не мога да произнеса по-точно името, което тя е дала на кобилата. Когато Айла го произнася, човек може да си помисли, че самата тя е кон. Жребецът е Рейсър. Аз го нарекох така — тя ме помоли. На зеландонски език това означава някой, който тича бързо. А също и някой, който се старае да бъде най-добър. Когато за пръв път видях Айла, тя помагаше на кобилата да роди жребеца.

— Сигурно е било страхотна гледка! Не мога да си представя, че една кобила би позволила на някого да я доближи в такъв момент — отбеляза един от другите мъже.

Демонстративната езда постигна ефекта, на който се беше надявал Джондалар и той си помисли, че е настъпил подходящият момент да сподели опасенията на Айла.

— Струва ми се, че тя би искала да посети твоя бивак, Талут, но се страхува, че можете да вземете конете и за обикновен дивеч и тъй като те не се боят от хората, биха станали твърде лесна плячка.

— Така си е. Сякаш четеш собствените ми мисли, но на човек просто не може да не му мине това през ума.

Талут наблюдаваше Айла, която се беше появила отново, все още яздейки кобилата. Заприлича му на някакво странно животно — получовек-полукон. Беше доволен, че не се бе натъкнал на тях, без да е предупреден. Мъжеството му… щеше да бъде застрашено. За миг се замисли какво ли изпитва човек, когато язди кон и дали и самият той би представлявал такава изумителна гладка. Сетне, като си представи как би изглеждал, ако яхне някой от твърде ниските, макар и яки степни коне като Уини, едрият мъж се разсмя.

— По-лесно би било аз да вдигна тази кобила, отколкото тя да ме носи на гърба си — каза той.

Джондалар прихна. Не му беше трудно да проследи мисълта на Талут. Няколко души се усмихнаха или разсмяха и Джондалар осъзна, че вероятно на всички им бе минало през ум, че и те биха могли да пояздят някой кон. Странно. И той си беше помислил същото, когато за пръв път видя Айла на гърба на Уини.

Айла беше забелязала изразът на удивление и изненада върху лицата на групичката и ако Джондалар не я чакаше, би продължила направо и би се върнала отново в своята долина. Не и се искаше да среща неодобрителни погледи заради действия, които се смятаха за неприемливи, както и се беше случвало в по-ранните години от живота и. Откак живееше сама бе познала свободата и не желаеше да бъде подлагана на критика за това, че следва собствените си влечения. Беше готова да каже на Джондалар, че ако желае, може да посети бивака на тези хора тя, обаче, щеше да се върне в долината.

Но когато приближи отново и видя Талут, който все още се смееше представяйки си как сам би яхнал коня, тя промени решението си. Беше се научила да цени смеха. Когато живееше с Клана, не и позволяваха да се смее, това изнервяше останалите и ги караше да се чувстват неудобно. Смееше се истински, с глас, само с Дърк, тайно от другите. Именно бебето и Уини я бяха научили да изпитва радост от смеха, но Джондалар бе първият човек, който открито го споделяше с нея.

Тя видя как той свободно се смее с Талут. Джондалар вдигна поглед към нея и и се усмихна, магията на невероятно живите му сини очи докосна една нежна струна в самата и душа и тя откликна с приглушен, топъл звън. Айла почувства как я обзе силна любов към него. Вече не би могла да се върне в долината, ако и той не дойдеше с нея. При самата мисъл да си тръгне без него почувства задушаващо стягане в гърлото и пареща болка от напиращите сълзи.

Докато яздеше към тях, тя забеляза, че макар Джондалар да не беше толкова едър колкото червенокосия мъж, той беше висок почти колкото него и по-едър от останалите трима. В следващия миг осъзна, че единият от тях бе още момче. А онова там май беше момиче. Наблюдаваше групата крадешком, тъй като не и се искаше да се взира в хората открито.

Движенията на тялото и дадоха знак на Уини да спре, след което тя прехвърли крак от другата страна и се плъзна на земята. Талут приближи, предизвиквайки безпокойство и у двата коня, но тя помилва Уини и обгърна с ръка врата на Рейсър. Нуждаеше се от познатото им, успокояващо присъствие не по-малко отколкото те се нуждаеха от нейното.