Джийн Оел: Ловци на мамути

Винкавек не беше доволен, че така погрешно беше разтълкувал ситуацията. Беше напълно отписал русокосия мъж и се чувстваше малко измамен от Тюли, защото тя беше приела неговия комплект кехлибари, знаейки, че той едва ли ще получи нещо срещу тях, независимо от факта, че той и ги беше натикал в ръцете. Той намекваше твърде прозрачно, че тя бе приела кехлибара поради слабостта си към него, а той не бе получил нищо в замяна. Тъй като скъпоценните камъни привидно бяха подарък, тя не можеше да ги върне и той лееше като из ведро хапливите си забележки.

Тюли погледна Винкавек, преди да приближи към Айла, за да провери дали той наистина гледа и тогава прегърна топло и сърдечно младата жена.

— Имам нещо за теб. Уверена съм, че всички ще се съгласят, че те са идеални за теб — каза тя и сложи в ръката на Айла двете красиви парчета кехлибар. — Ще отиват на Брачната ти туника. Би могла да ги носиш на ушите си.

— О, Тюли — възкликна Айла. — Това е прекалено. Прекрасни са!

— Съвсем не е прекалено, Айла. Те бяха предназначени за теб — каза Тюли, гледайки победоносно Винкавек.

Айла видя, че и Барзек се усмихва, а Нези кима одобрително.

И на Джондалар му беше трудно да напусне Лъвския бивак. Бяха го посрещнали и приели гостоприемно и с течение на времето и той ги бе обикнал. Много от сбогуванията му бяха придружени със сълзи. Последният, към когото се обърна, беше Мамут. Те се прегърнаха и потриха бузи, после към тях се присъедини, и Айла.

— Искам да ти благодаря — каза Джондалар. — Мисля, че ти знаеше още от самото начало, че трябваше да получа труден урок. — Старият шаман кимна. — Но аз научих много от теб и Мамутоите. Научих кое има смисъл и кое е повърхностно и знам дълбочината на любовта си към Айла. Ще я защитавам и пред най-лошите си врагове, и пред най-добрите си приятели.

— Джондалар, ще ти кажа и още нещо, което трябва да знаеш — каза Мамут. — Знаех още от самото начало, че нейната съдба е свързана с теб, а когато изригна вулканът, разбрах, че тя скоро ще замине с теб. Но запомни следното. Съдбата на Айла е много по-велика, отколкото човек може да си представи, Майката я е избрала и в нейния живот и ще има много предизвикателства, а също и в твоя. Тя ще се нуждае от твоята защита и силата на твоята любов. Затова трябваше да получиш този урок. Никога не е лесно да си избраник, но това има и своите големи преимущества. Грижи се за нея, Джондалар! Нали знаеш, че когато тя се безпокои за другите, забравя да мисли за себе си.

Джондалар кимна. Тогава Айла прегърна стареца и се усмихна с навлажнени очи.

— Бих искала и Ридаг да е тук. Толкова ми липсва. И аз извлякох поуки за себе си. Исках да се върна при сина си, но Ридаг ми показа, че трябва да оставя Дърк да изживее своя живот. Как да ти се отблагодаря за всичко, Мамут?

— Не е необходимо, Айла. Било е предопределено пътищата ни да се пресекат. Аз съм те очаквал, без да го знам и ти ме дари с много радост, дъще моя. Било е предопределено никога да не се върнеш при Дърк. Той е бил твоя подарък за Клана. Децата винаги са радост, но и болка. И те всички трябва да водят свой собствен живот. Дори Мут един ден ще остави децата си сами да определят живота си, но се страхувам за нас, ако някога Я пренебрегнем. Ако забравим да тачим нашата Велика Земя Майка, тя ще оттегли своята благословия към нас и вече няма да ни осигурява с нищо.

Айла и Джондалар яхнаха конете, махнаха и за последен път казаха сбогом. Почти целият лагер беше излязъл, за да им пожелае успешно Пътешествие. Когато потегляха, Айла не преставаше да търси един човек. Но Ранек вече се бе разделил с нея и не би могъл да понесе публично сбогуване.

Най-сетне, когато тръгнаха надолу по пътеката, Айла го видя, застанал съвсем сам. Обзета от силна мъка, тя спря и му помаха.

Ранек и отвърна, но в другата си ръка притискаше до гърдите си парче бивник, изваяно като митична птица-жена. Във всяка рязка и линия, която бе издълбал, той бе вложил с любов всички надежди на чувствителната си душа на естет. Беше направил фигурката за Айла, надявайки се, че тя ще я омае да дойде в огнището му, както се надяваше, че ще очарова сърцето и със смеещите си очи и искрящо остроумие. Но когато талантливият, чаровен и остроумен художник проследи с поглед отдалечаващата се яздеща жена, която обичаше, усмивката не озари лицето му, а черните му очи се изпълниха със сълзи.