Джийн Оел: Каменните убежища

— Айла, аз никога не съм имала деца — каза шаманката. — Трябва ли да имам чувството, че животът ми няма смисъл?

— Не е същото — поклати глава тя. — Независимо дали си имала деца или не, ти продължаваш да си жена и принадлежиш към пола, който създава живота.

— Но нали всички сме хора — изтъкна някогашната Золена. — В това число и мъжете. Всички сме човеци. Животът продължава и се раждат както момичета, така и момчета.

— Така е — кимна Айла. — Жените раждат както момичета, така и момчета. Каква обаче е ролята на мъжете в това? Ако имаш чувството, че ти и всички от твоя вид взимате участие в създаването на следващото поколение, ще се чувствате ли хора? Няма ли да се чувствате по-малко значими?

Зеландони се замисли над тези въпроси и се вгледа в сериозното лице на младата жена, прегърнала спящото си бебе.

— Ти принадлежиш към зеландони, Айла — рече й тя. — Спориш добре като която и да е от нас.

— Не искам да бъда зеландони — намръщи се русокосата жена.

Едрата жена я изгледа.

— И защо?

— Защото искам да бъда майка и съпруга на Джондалар.

— Не искаш ли да бъдеш знахарка? — попита я дони. — Имаш невероятни познания в тази област.

— Е, да — отвърна русокосата жена. — Искам да бъда знахарка.

— Каза, че си помагала на Мамут на няколко пъти в изпълнението на задълженията му, нали така? — попита Първата и без да изчака отговора й, продължи: — Беше ли ти интересно?

— Да, беше много интересно — отговори Айла. — Особено, когато научих доста неща, които не знаех… Макар че трябва да призная, че беше и малко страшничко…

— Айла, ти си дъщеря на огнището на Мамут — изтъкна някогашната Золена. — Мамут е имал сериозни причини, за да реши да те осинови. Виждам това и си мисля, че ти също можеш да го видиш. Надзърни вътре в себе си. Някога да си се чувствала изплашена от нещо странно и непознато, когато си била сама?

Айла сведе очи към земята и кимна едва забележимо.

— Знаеш, че си по-различна от другите, Айла — продължи шаманката. — Ти имаш нещо, което повечето хора нямат. Опитваш се да го изхвърлиш от съзнанието си, но не винаги е лесно, нали?

Русокосата жена надигна глава и забеляза, че Първата се взира в нея, приковавайки погледа й по същия начин, както когато се срещнаха за пръв път.

— Да — прошепна. — Понякога наистина е доста трудно.

— Никой не става зеландони, ако не почувства зова на Майката, Айла — каза й някогашната Золена. — Какво ще правиш обаче, ако почувстваш този зов и не си подготвена? Не смяташ ли, че ще е по-добре да имаш някаква подготовка — просто за всеки случай? Защото колкото и да я отричаш, тази възможност стои пред теб.

— Но в такъв случай няма ли самата подготовка да направи тази възможност по-реална? — попита русокосата жена.

— Много си проницателна, Айла — усмихна се дони. — Няма да те лъжа — да, така е. И за да бъда съвсем искрена с теб, ще ти кажа, че искам послушник. Не ми остават още много години. Искам този, който ще застане на мястото ми, да бъде обучен от мен. Това е моята пещера и искам най-доброто за нея. Аз съм Първата измежду служителите на Великата Майка Земя и ако даден човек има необходимите заложби, никой не може да го обучи по-добре от мен. Ти имаш тези заложби, Айла — дори си мисля, че си по-надарена от мен. Ти можеш да станеш Първа измежду служителите на Майката.

— Ами Джонокол?

— Мисля, че добре знаеш отговора на този въпрос. Джонокол е невероятен художник. Той ще е доволен да си остане послушник. Никога не е изгарял от желание да бъде зеландони, а откакто му показа онази пещера, това вече въобще не го интересува. Следващото лято Джонокол ще се премести в Деветнайсетата пещера — трябва само тамошната зеландони да го приеме. Тогава ще си измисли някакво извинение, за да ме напусне и да отиде там. Той иска тази пещера, Айла, и мисля, че заслужава да я има. Джонокол не само ще я изрисува, но и ще вдъхне живот на света на духовете.

— Виж това, Айла! — възкликна възторжено Джондалар, показвайки й кремъчното острие. — Нагрях острието тъй, както Уимез го прави — нажежих го до бяло. Знаех си, че съм се справил както трябва, защото когато го охладих, стана гладко и лъскаво, сякаш бе намазано с мас. После го обработих от двете страни, използвайки неговите методи за притискане. Е, още не може да се мери с неговите изработки, но си мисля, че с времето и това ще стане. Мога да махна тези дълги люспи и да го направя толкова тънко, колкото ми трябва. Имам чувството, че с този метод на обработка мога да огъвам камъка както си искам! Този Уимез е гений!