Джийн Оел: Каменните убежища

— Каза, че си била само на единайсет години, когато си родила детето си, нали? — попита Първата и без да изчака отговора, продължи: — Била си твърде малка, Айла. Та повечето момичета дори не са жени на тази възраст…

— Да, но бях възрастна за обичаите на Клана — отвърна Айла. — Някои момичета от Клана стават жени на седемгодишна възраст и на десет години почти всички вече са съзрели. Някои хора от Клана на Брун смятаха, че никога няма да стана жена. Те си мислеха, че никога няма да имам деца, защото тотемът ми бил прекалено силен за жена.

— Но очевидно можеш — усмихна й се някогашната Золена.

Съпругата на Джондалар се замисли за момент.

— Само жените могат да раждат — отбеляза тя. — Но ако само жените забременяват, защо тогава Дони е създала мъжете? Само за опора? За приятелство? А може би за наслади? Мисля, че трябва да има някаква друга причина. Жените могат да си помагат една на друга, могат да бъдат приятелки и даже да си доставят различни наслади… Атароа от сармунаите мразеше мъжете. Тя ги бе заключила отделно от жените и не им позволяваше да споделят дара на насладата дори със собствените си жени. Сармунайките споделяха домовете си с други жени. Атароа си мислеше, че ако отстрани мъжете, духовете на жените ще бъдат принудени да се смесят и така ще се родят само момичета, ала това не се случи. Някои от жените споделяха наслади, но не можеха да се съвкупят и следователно не можеха да смесят естествата си. Родиха се много малко деца.

— Но ето, че все пак са се родили — изтъкна дони.

— Да, но не бяха само момичета — каза Айла. — Атароа се ядоса и осакати две от момчетата. Повечето от жените не споделяха възгледите на предводителката си. Някои от тях се промъкваха през нощта при мъжете си, а жените, на които Атароа бе заповядала да пазят мъжете, им помагаха. Жените с деца бяха тези, които имаха мъж, споделящ огнището им, в първата нощ, когато мъжете бяха свободни. Те бяха тези, които бяха женени или искаха да се оженят. Мисля, че единствената причина, поради която имаха деца, се дължеше на това, че бяха посетили мъж. Те не споделяха огнищата си с тези мъже, нито пък бяха прекарали достатъчно дълго време с тях, че духовете на мъжете да бъдат признати за значими и да бъдат избрани от света на духовете. Те виждаха мъжете изключително рядко, и то за съвсем малко време — колкото да се съвкупят. А това бе много рисковано, защото Атароа щеше да ги убие, ако разбереше. Ето защо смятам, че именно съвкуплението кара жената да забременее.

Шаманката кимна.

— Разсъжденията ти са много интересни, Айла — рече тя. — Научени сме, че животът се поражда от смесването на духовете, и това сякаш отговаря на повечето въпроси за това как жените забременяват. Повечето хора обаче никога не се усъмняват в това — просто го приемат и толкова. Твоето детство е било различно, ти си се научила да поставяш под съмнение онова, което другите приемат за даденост, и да си задаваш въпроси, но по-добре да внимаваш много с кого обсъждаш тази идея. Има хора, които ще побеснеят, ако чуят за това. И аз съм се питала защо Дони е създала мъжете. Вярно е, че жените могат да се грижат сами за себе си и за останалите, ако се налага. Дори съм се чудила защо Великата майка е сътворила мъжките животни. Женските често се грижат съвсем сами за потомството си, а по принцип мъжките и женските животни почти не прекарват много време едно с друго — можеш да ги видиш заедно само в определени периоди от годината, когато споделят наслади.

— Ще ти дам още един пример — не се отказваше Айла. — Когато живях с мамутоите, имаше един мъж от Лъвския бивак на име Ранек, който живееше с Уимез, каменоделеца. Та този Уимез на младини е бил на дълго пътешествие — толкова дълго, че щом се върнал, бил с десет години постар. Той пътувал на юг от Великото море, странствал около източния му бряг и после отново отишъл на запад. Венчал се за една жена, която срещнал там, и се опитал да заведе съпругата и сина си при мамутоите, но тя умряла по пътя. Уимез ми каза, че жена му имала кожа, черна като нощта — като всички свои сънародници. След като се оженили, тя родила Ранек — каменоделецът ми рече, че той изглеждал различно от всички други деца, понеже бил толкова светъл, но на мен ми изглеждаше много тъмен. Кожата му бе кафява като тази на Рейсър, а косата му бе черна и къдрава.

— И ти мислиш, че този мъж е бил кафяв, защото майка му е била почти черна, а съпругът й — бял? — попита шаманката. — Това също може да се получи от смесване на духовете.