Джийн Оел: Каменните убежища

— Подозирам, че си права, Айла — каза зеландони. — Явно тези млади мъже намират удоволствие в това, което не трябва да правят. Насилието върху жени обаче… още повече, върху жени от Клана…ужасно ме безпокои.

— Не съм сигурна обаче дали всички деца със смесени духове се раждат в резултат от насилието на мъж от другите над жена от Клана, или от случаите, когато мъж от Клана се свърже с жена от другите — въздъхна Айла. — Ридаг беше със смесени духове.

— Това е детето, осиновено от съпругата на вожда на мамутоите, при които сте живели, нали? — попита Първата.

— Да — кимна русокосата жена. — Майка му е от Клана и също като тях не може да говори членоразделно, с изключение на няколкото звука, които никой не може да разбере. Той бе много хилаво дете и именно поради това умря. Нези каза, че майка му била сама и ги последвала. Това не е характерно за жените от Клана. Навярно е била прокълната поради някаква причина, защото в противен случай не би трябвало да е сама… особено в такъв късен етап на бременността. Сигурно е познавала и някой от другите — някой, който се е отнасял добре към нея, защото ако не беше така, никога нямаше да последва мамутоите, а щеше да се крие от тях. Предполагам, че това е бил мъжът, от когото е забременяла с Ридаг.

— Може и така да е било — каза зеландони. Замислена за хората със смесени духове, тя изведнъж се зачуди дали събеседничката й знае нещо повече за Екозар. Той й бе особено любопитен, понеже беше приет от хората на Даланар и му бяха позволили да се ожени за дъщерята на вожда им. — Какво знаеш за майката на Екозар? — поиска да узнае шаманката.

— Каза, че била прокълната… Не съм сигурна какво означава това. — Била е изолирана от всички, отлъчена от племето — обясни Айла. — Сметнали са, че носи лош късмет, защото съпругът й е бил убит, когато са я нападнали, а това впечатление се е затвърдило още повече, след като е родила „уродливо“ дете. Кланът също не обича децата със смесени духове. Един мъж на име Андован я намерил, след като била прокудена от племето си. Мисля, че е бил от сармунаите, но е живял на границата на територията на зеландониите и поради тази причина е знаел и зеландонийски. Според мен Андован е успял да избяга от Атароа. Той отгледал Екозар, научил го да говори зеландонийски и малко сармунайски, а майка му го запознала със знаците на Клана. Андован също трябвало да ги научи, понеже тя не можела да говори, ала Екозар е умен. Той е като Дърк. Русокосата жена пак замълча, а очите й се насълзиха. — Дърк също можеше да се научи да говори, стига да имаше кой да му покаже — изхълца тя. — Преди да замина, говореше малко и можеше да се смее. Как могат изобщо да си мислят, че Дърк ще изглежда като Клана, след като е мое дете? Роден от мен? Той обаче не приличаше на мен така, както прилича Джонайла например, защото забременях с него от Брод.

— Кой е този Брод?

— Той бе син на Ебра — жената на Брун. Брун беше вождът на Клана. Беше добър вожд. Брод ме накара да напусна племето, когато стана вожд. Той винаги ме е мразел.

— Но нали каза, че си забременяла от него? — учуди се шаманката. — А според теб децата са следствие от споделянето на наслади. Защо ще иска да споделя наслади с теб, след като те мрази?

— С него не беше споделяне на наслади — въздъхна горчиво Айла. — В нещата, които той правеше с тялото ми, нямаше никаква наслада за мен. Брод ме насилваше. Не знам защо го направи първия път, но беше ужасно. Ужасно ме заболя. Мразех това и мразех него, задето го правеше с мен. Може би от самото начало е знаел, че ще намразя това — възможно е, — но съм абсолютно сигурна, че продължи да го прави именно поради тази причина.

— И твоят Клан е позволявал?! — Зеландони бе потресена.

— Жените от Клана трябва да са на разположение всеки път, когато някой мъж ги пожелае — обясни Айла. — Така са научени. Даде ли им някой мъж определения сигнал, те са длъжни да му се подчинят.

— Не мога да разбера това — рече Първата. — Защо един мъж ще иска жена, ако тя не го желае?

— Не мисля, че жените от Клана възразяваха особено срещу това — въздъхна съпругата на Джондалар. — Дори си имаха тайни начини да накарат някой мъж да им даде сигнала. Иза ми разказа за тях, ала аз нито веднъж не поисках да ги използвам. Най-малко пък с Брод. Толкова го мразех, че не можех да се храня, не исках да ставам сутрин, не исках да напускам огнището на Креб. Щом разбрах обаче, че ще си имам бебе, бях толкова щастлива, че престана да ме е грижа за Брод. Просто се примирих с това и го пренебрегнах, сякаш не съществуваше. Скоро след това той престана да ме насилва. Не му беше интересно, когато не се съпротивлявах — когато не можеше да ме принуди да правя нещо против волята си.