Джийн Оел: Каменните убежища

— Може — призна Айла. — В това са убедени и мамутоите, но ако всички мъже там, с изключение на Уимез, са били чернокожи, нямаше ли да има повече черни духове за сливане с този на майката? Уимез и тази жена са се оженили и са споделяли наслади. — Тя погледна към бебето си, след което отново вдигна очи към зеландони. — Щеше да е интересно да се види какви щяха да бъдат децата ни, ако се бях свързала с Ранек — добави.

— Това е мъжът, за когото си щяла да се жениш, нали? — попита Първата.

Айла се усмихна и кимна.

— Имаше засмени очи и искрящо бели зъби — припомни си тя. — Беше умен и забавен, караше ме да се смея и беше най-добрият резбар, когото някога съм виждала. Направи специална донии за мен и фигурка на Уини. Обичаше ме. Каза, че повече от всичко на света иска да се ожени за мен. Беше различен от всички други мъже, които съм виждала през живота си. Бях очарована от него — сподели. — Ако не обичах Джондалар, щях да обикна Ранек.

— Ако наистина е бил всичко това, не мога да те обвиня — усмихна се шаманката. — Интересно… Чувала съм за някакви тъмнокожи хора, които живеят в една пещера на юг… отвъд планините, на брега на Великото море. Млад мъж и майка му. Никога не съм вярвала на това — сама знаеш колко истина има в подобни истории, — и ми изглеждаше направо невероятно, ала вече не съм толкова сигурна.

— Ранек много приличаше на Уимез, въпреки различията в цвета на кожата и чертите. Бяха едни и същи като ръст и телосложение и походката им бе почти еднаква — изтъкна Айла.

— Няма нужда да стигаш чак толкова далеч — каза дони. — Много деца приличат на съпруга на майка си, но има и такива, които приличат на други мъже от пещерата — мъже, които почти не познават майките им.

— Това може да се обясни с празненствата в чест на Майката — отвърна Айла. — Нали тогава доста жени споделят наслади с мъже, които не са им съпрузи?

Първата сред служителите на Майката се замисли.

— Айла, тази твоя идея изисква задълбочен размисъл и сериозна преценка — каза след малко. — Не знам дали съзнаваш последствията от подобно нещо. Ако си права, това ще предизвика такива промени, каквито нито ти, нито аз можем да си представим. Подобно откровение може да дойде само от редиците на зеландони. Хората никога няма да приемат такава идея, ако не са твърдо убедени, че идва от устата на тези, които говорят от името на Великата майка. С кого си обсъждала тази идея?

— Само с Джондалар и с теб.

— Предлагам ти засега да не казваш нищо на никой друг — посъветва я щаманката. — Ще поговоря с Джондалар и ще му обясня, че той също не бива да обсъжда тази тема с когото и да било.

Двете жени помълчаха известно време. Айла първа наруши мълчанието.

— Зеландони, започна, — питала ли си се някога как ли би се чувствала, ако беше мъж?

— Странен въпрос — усмихна се шаманката.

— Замислих се над това заради нещо, което ми каза Джондалар. Исках да отида на лов, а той не ме пусна. Знам, че отчасти това се дължеше на обстоятелството, че възнамеряваше да дойде тук и да изгради нашия дом, ала имаше и нещо друго. Той ми каза: „Какъв е смисълът от мъжете, ако жените раждат деца и се грижат за тях?“ Никога преди не се бях замисляла за това какъв е смисълът от живота на дадено същество. Как ли бих се чувствала, ако смятам, че животът ми няма смисъл?

— Можеш да отидеш и по-далеч, Айла — рече зеландони. — Знаеш, че смисълът на живота ти е да дадеш живот на следващото поколение, но какъв е смисълът от това да имаш ново поколение? Какъв е смисълът на живота?

— Не знам — отвърна русокосата жена. — Какъв е смисълът на живота?

Първата се засмя:

— Ако можех да отговоря на този въпрос, щях да бъда равна на Великата майка, Айла. Само тя може да ти отговори. Има много хора, които твърдят, че смисълът на живота е да Я почитаме и възхваляваме. Навярно смисълът на живота е просто да живеем и да се грижим за следващото поколение, което ще дойде след нас. Да правим така, че то също да може да се радва на благата, на които сме се радвали ние. Според мен това е най-добрият начин да Я почитаме. В „Песента на Майката“ се казва, че тя ни е създала, защото се е чувствала самотна, защото е искала да бъде запомнена и призната. Ала има и такива хора, които твърдят, че животът няма смисъл. Съмнявам се, че на този свят можеш да получиш отговор на въпроса си, Айла; не съм сигурна дали ще го узнаеш и в следващия.

— Но жените поне знаят, че са необходими, защото без тях няма да има следващо поколение — изтъкна събеседничката й. — Как ли би се чувствал един мъж, ако знае, че животът му не е необходим дори и за това? Че животът ще продължи обичайния си ход, независимо дали те има или не — независимо дали целият ти пол го има или не.