П. Каст: Избрана

— Харесва ли ти? — попита Ерик. — Когато го видях, колието сякаш изкрещя, че трябва да ти го купя за рождения ден.

— Да, харесва ми. Уникално е — успях да смотолевя аз.

— Ерик измисли темата със снежния човек! — щастливо извика Джак.

— Е, не беше точно тема — каза Ерик и страните му поруменяха. — Помислих си, че ще бъде нещо различно, а не като онези типични сърчица, които всеки получава.

— Да, сърчицата и други такива неща обикновено са срамота за рождения ден — вметнах аз. — На кого са му притрябвали?

— Нека ти сложа колието — предложи Ерик.

Нямаше какво друго да направя, освен да вдигна косите си и да му позволя да закопчае изящната верижка на врата ми. Усетих снежния човек, увиснал точно над цепката между гърдите ми.

— Симпатичен е — отбеляза Шоуни.

— И очевидно много скъп — добави Ерин и двете Близначки кимнаха одобрително.

— Подхожда идеално на моя шал — обади се Деймиън.

— И на моя глобус със снежинките! — подхвърли Джак.

— Това определено е коледна тема за рожден ден — заключи Ерик и погледна глуповато Близначките, които реагираха с прощаваща усмивка.

— Да, наистина е коледна тема за рожден ден — съгласих се и аз и докоснах перления снежен човек, а после засиях в лъчезарна, престорена усмивка. — Благодаря на всички. Оценявам колко много време и усилия ви е струвало да намерите такива необикновени подаръци. Говоря сериозно. — И наистина го мислех. Подаръците може и да не ми харесваха, но намеренията, свързани с тях, бяха нещо абсолютно различно.

Приятелите ми, които нямаха представа какви мисли се въртят в главата ми, се събраха, прегърнахме се непохватно и се засмяхме. В същия миг вратата се отвори и лампата в коридора освети буйна руса коса.

— Заповядай.

За щастие рефлексите ми на кандидат-вампир са доста добри и аз улових кутията, която тя ми подхвърли.

— Пристигна по пощата, докато ти си тук с твоите интелектуални изроди — подигравателно подхвърли тя.

— Махай се, вещице… — рече Шоуни.

— … преди да те залеем с вода и да се разтопиш — добави Ерин.

— Все едно — отвърна Афродита и започна да се обръща, но спря и ми се усмихна широко и невинно. — Хубаво колие със снежен човек.

Погледите ни се срещнаха и се заклевам, че тя ми намигна, а после тръсна коси и избяга. Смехът й се понесе след нея като мъгла.

— Абсолютна кучка — заяви Деймиън.

— Човек би си помислил, че си е научила урока, когато й отне „Дъщерите на мрака“ и Неферет обяви, че богинята е отнела дарбата от Афродита — добави Ерик, — но това момиче никога няма да се промени.

Изгледах го изпитателно. „Виж ти, какви ги говори Ерик Найт, бившето й гадже.“ Не беше необходимо да произнасям на глас думите. Ерик бързо отмести очи от мен и аз разбрах, че е прочел мислите ми.

— Не й позволявай да помрачи рождения ти ден, Зоуи — рече Шоуни.

— Не обръщай внимание на омразната вещица — добави Ерин.

Ерин имаше право. Егоизмът на Афродита беше станал причина публично да я изритат от водачеството на „Дъщерите на мрака“ — най-престижната ученическа организация в училището. Позицията Лидерка на „Дъщерите на мрака“ и обучаваща се за Висша жрица бяха дадени на мен и тя загуби положението си на най-популярния и властен новак. Нашата Висша жрица Неферет, която е и мой наставник, даде ясно да се разбере, че богинята ни Никс е оттеглила благосклонността си от Афродита. Афродита сега бе обречена на самота, докато преди това бе на пиедестала на всеобщата обич уважавана и почитана.

За жалост аз знаех, че това не е цялата история, в която всички вярваха. Афродита бе използвала виденията си, които очевидно не й бяха отнети, и спаси баба ми и Хийт, човешкото ми гадже. Разбира се, тя се държа егоистично и гадно по време на спасяването, но какво от това? Хийт и баба бяха живи и до голяма степен заслугата е нейна.

Пък и наскоро открих, че Неферет, нашата Висша жрица, наставникът ми и най-уважаваният вампир в училището, също не е такава, каквато изглежда. Всъщност започнах да мисля, че Неферет е толкова зла, колкото и властна. „Тъмнината невинаги означава зло, както светлината невинаги носи добро.“ В съзнанието ми пробягнаха думите, които Никс ми каза в деня, когато бях белязана. Те обобщаваха проблема с Неферет. Тя не беше такава, каквато изглеждаше. Не можех обаче да кажа на никого — или поне на никой жив човек. (Оставаше ми само Стиви Рей, моята най-добра приятелка, с която не бях смогнала да говоря от цял месец.) За щастие не бях говорила и с Неферет от един месец. Тя бе заминала на зимна почивка в Европа и щеше да се върне по Нова година. Реших да измисля план как да се справя с нея, когато си дойде. Засега планът ми се състоеше в следното: да измисля план. А това, естествено, не беше никакъв план.