Кристин Каст - Преследвана

Успях да изтикам Ерик от мислите си и с думите:

— Извинявай… Идвам — и забързах към банята.

Груповият душ със свързани с водата и огъня момичета се превърна в тройно преживяване, защото премина през фазата на неловкост, после към отпускане, а накрая до истинско забавление.

В началото беше неловко, защото, ами… въпреки че сме момичета, не бяхме свикнали да се къпем заедно. Обстановката в банята не беше толкова отчайваща. Имаше около половин дузина душове (всичките нови, лъскави и красиви, без съмнение по настояване на Крамиша, Далас или и на двамата, и с помощта на небезизвестната златна карта на Афродита). Всеки от тях беше отделен от другите с душ кабина. Не, нямаше никакви врати, завеси или нещо подобно. Всъщност над входа на всяка имаше релса, което ме наведе на мисълта, че някога сигурно е имало завеси, но сега те липсваха. Виж, кабинките за тоалетните имаха врати, въпреки че не можеха да се заключват. Така че в началото ми беше неудобно да се появя гола пред приятелките си. Но всички бяхме момичета, при това хетеросексуални, затова не бяхме много впечатлени от телата и онези места на останалите две, колкото и да не им се вярва на момчетата, така че неловката част беше кратка. Освен това гъстата пара изпълваше цялото помещение и създаваше усещане за уединение.

Влязох в кабината, избрах си сапун и шампоан от богатата колекция и докато се сапунисвах, изведнъж ми се стори, че парата в помещението е прекалено много. Просто неестествено много. И това неестествено идваше от факта, че от всички душове, включително и незаетите, шуртеше гореща вода, а топлата пара се носеше на гъсти плътни облаци.

Хм…

— Хей! — подадох глава от кабинката и се опитах да намеря с поглед близначките. — Вие ли си играете с водата?

Шоуни изтри пяната от очите си и ме погледна невинно.

— Какво?

— Ето какво — посочих към гъстата пара, която вече криеше краката ми. — Това не може да се случи без помощта на хора, които знаят как да манипулират водата и огъня.

— Ти за нас ли говориш? За госпожица Огън и госпожица Вода? — подаде глава Ерин. Едва успях да видя част от русата й коса през парата. — Какво намеква тя, сестра ми?

— Според мен иска да каже, че използваме дадените ни от богинята възможности за егоистични цели, като правим гъста топла ароматна мъгла, която ще ни помогне да се възстановим след този ужасен ден — каза Шоуни със смешния си южняшки акцент на расло в саксия мамино момиче.

— Бихме ли направили такова нещо, сестра ми? — попита Ерин.

— Абсолютно да, сестра ми — каза Шоуни.

— Срамота, сестра ми, срамота! — отвърна строго Ерин с едва прикрит смях в гласа, след което двете избухнаха в близнашки кикот.

Извъртях възмутено очи, но в същото време осъзнах, че Шоуни е права. Мъглата ухаеше прекрасно и ми напомняше за пролетен дъжд, примесен със свеж аромат на цветя и трева, водата беше топла — не, беше гореща като мързелив летен ден на плажа. И въпреки че в стаята проблясваше зловещо от раздиращите небето светкавици и гръмовният грохот беше обезпокояващ, създадената от близначките атмосфера беше уютна и отпускаща.

Така започна интересната част.

— Хей, изпратихте ли от тази наслада и в мъжката баня? — провикнах се, докато миех косата си.

— Не — изкиска се Шоуни.

— Абсолютно не — засмя се и Ерин.

— Ах, хубаво е да си момиче, нали?

— Да, дори и когато трябва да си гледаме голите задници, докато се къпем в нещо подобно на конюшня — каза Ерин.

— Конюшня? — изкисках се аз. — Това автоматично ви прави кобили.

— Кобили? Ние? — извика Ерин.

— Не, не, сестра ми, тя нямаше предвид трътлести кобили, а малки сладки кобилки — каза Шоуни.

— Така може — отвърна Ерин, тръсна ръката си в моята посока и водата заплющя по тялото ми от всички страни. Не ме заболя, само ме разсмя още повече.

— Мисля да я позагрея малко — каза Шоуни, помръдна с пръст и водата стана толкова гореща, че кожата ми почервеня. Парата в кабинката ми се сгъсти още повече.

Хълцайки от смях, прошепнах:

— Вятър, ела при мен! — и веднага усетих полъха му. Раздвижих пръсти в заплашващата да ме погълне пара и казах. — Върни я на близначките!

Свих устни и духнах нежно към тях. Парата и горещата вода се завъртяха около мен няколко пъти, после се втурнаха към близначките, които се разпискаха и със смях се опитаха да ми я върнат. Естествено, не можеха да победят. Искам да кажа, хайде сега, аз мога да призова всичките пет елемента, ако се наложи, но не исках, защото това си беше една забавна версия на бой с възглавници, само дето беше с вода и всички излязохме от него мокри до кости и останали без дъх от смях.