Кристин Каст - Преследвана

Както казах, всички зяпаха към червеното хлапе, но аз все още следях престрелката между Афродита и близначките (готова да въдворя ред с едно: «Затваряйте си устата»), затова видях ясно неудобството в очите й, но всичко беше само за миг. Тя се овладя бързо и каза подчертано равнодушно:

— За сведение на кокошарника — това е Венера. Няма как да не си спомняте за съквартирантката ми, която умря преди шест месеца.

— Но обявяването ми за мъртва явно е било преждевременно — заяви спокойно русото маце.

После се случи нещо странно. Венера замлъкна и помириса въздуха. Вдигна брадичка, сбърчи нос и подуши буквално като куче — с няколко остри резки вдишвания по посока на Афродита. Червените хлапета зад нея последваха примера й и също замърдаха нос. Сините очи на мацето се разшириха и то каза с едва прикрит присмех:

— Виж ти, виж ти! Колко интересно…

— Венера, недей… — започна Стиви Рей, но Афродита я прекъсна.

— Няма значение. Какво пък, нека всички научат.

Блондинката продължи с ехидна усмивка:

— Тъкмо щях да кажа: колко интересно, че Стиви Рей и Афродита са се Обвързали .

Трябваше да стисна зъби, за да не зяпна от изумление, както направиха близначките.

— Боже мой! Обвързани? Наистина ли? — извика Джак.

Афродита сви рамене.

— Явно е наистина.

Стори ми се, че демонстрира прекален непукизъм. Старателно избягваше да гледа към Стиви Рей, но явно това беше само мое мнение. Мисля, че успя да заблуди всички останали.

— Фрасни ми един шамар да дойда на себе си — каза Шоуни.

— Само ако и ти ме фраснеш — обърна се към нея Ерин и двете избухнаха в истеричен смях.

— Наистина е интересно — нададе глас Деймиън, за да надвика кикота на близначките.

— И аз мисля така — присъедини се към него Джак. — По някакъв шантав, извратен начин.

— Май че съдбата най-после си го върна на Афродита — изсумтя Венера и красивото й личице изведнъж доби змийско излъчване.

— Млъквай, Венера! Афродита току-що ми спаси живота. Отново. И не е честно да се държиш така гадно с нея — ядоса се Стиви Рей.

Афродита най-после погледна към нея и каза измъчено.

— Не го прави.

— Какво правя? — попита Стиви Рей.

— Да се застъпваш за мен. Достатъчно е, че може би сме Обвързани . Но искам да запомниш: Не. Се. Дръж. Като. Моя НДП! — произнесе бавно и отчетливо тя.

— Добре, но да знаеш, че ако се държиш като кучка, това няма да промени нещата.

— Виж, опитвам се да забравя, че може нещо подобно да се е случило — новата вълна на кикот от страна на близначките накара Афродита да кресне към тях. — Ей, двете патки, дето плачат за патки! Обещавам ви, че ще ви удуша, докато спите, ако не спрете да се хилите като побъркани.

Естествено, близначките избухнаха в нов пристъп на смях. Афродита им обърна гръб и погледна към мен.

— Та, както се опитвах да кажа, преди да ме прекъснат толкова грубо… най-малко десет пъти: това е Венера, трън в задника, а това е Зоуи, супер талантливата новачка. Сигурна съм, че си чувала много за нея. Това е Дарий, син на Еребус Воина, с когото няма да ти позволя да се лигавиш. И Джак. Той пък няма да се лигави с теб, дори и да му позволя, главно защото е френска петифура или иначе казано, лява резба. Половинката му се казва Деймиън, онзи, дето ме гледа, сякаш съм шибан научен експеримент. Вече знаеш, че двете хилещи се кокошки са близначките.

Усетих, че Венера ме гледа, и побързах да отместя очи от Афродита ( Обвързана ! Със Стиви Рей!) и да ги насоча към нея.

Русокосата червена новачка ме зяпаше напрегнато и това ме накара инстинктивно да заема отбранителна позиция. И преди да реша дали негативното ми отношение идва от факта (очевиден), че е кучка, защото се мотаеше из тунелите с Ерик, или просто защото таях лоши чувства към всички червени хлапета, тя заговори:

— Със Зоуи вече сме се срещали, но беше неофициално. Тогава тя се опитваше да ни убие.

Сложих ръка на хълбока си и срещнах студените й сини очи.

— Щом ще се връщаме назад, нека те светна. Не се опитвах да убивам никого, а исках да спася човека, който вие искахте да излапате. За разлика от вас аз не обичам да ям футболисти, а палачинки с течен шоколад.

— Това не прави момичето, което уби, по-малко мъртво — озъби ми се Венера, а червените хлапета зад нея се размърдаха неспокойно.

— Наистина ли си убила някого, Зо? — попита Джак.

Отворих уста да му отговоря, но Венера се оказа по-бърза. — Съвсем наистина. Момичето се казваше Елизабет Без Фамилия.