Бека Фицпатрик - Кресчендо

— Да, обаче ако се хванеш на работа, ще трябва наистина да работиш. Сигурна ли си, че си склонна да си профукаш цялото лято, като се бъхтиш на минимална заплата? Може здравата да се изпотиш.

Потърсих някакъв лист в раницата си и надрасках телефонния номер от обявата. Може пък да успея да придумам собственика да свали сто-двеста. А междувременно реших следобед да си потърся временна работа. Щеше да ме откъсне от Пач, но пък щеше да ми осигури мой собствен транспорт. Колкото и да обичах Пач, той винаги беше зает… все правеше нещо. Което го превръщаше в неблагонадежден шофьор.

В „Енцо“ двете с Ви си поръчахме студена мока и пикантни салати с ядки от американски орех, после се настанихме на една маса да хапнем. През последните няколко седмици заведението беше претърпяло сериозен ремонт, за да влезе в крак с двайсет и първи век и сега Колдуотър вече се гордееше с първото си интернет кафене. Като се има предвид, че компютърът у дома беше на шест години, този факт наистина ме вълнуваше.

— Не знам за теб, но аз съм готова за ваканция — отбеляза Ви и бутна очилата си на темето си. — Още осем седмици испански. Направо не мога да преброя толкова много дни. Нуждаем се от нещо, което да ни разсее, което да отвлече мислите ни от безкрайния период на качествено образование, ширнал се пред нас. Имаме нужда от пазаруване. Портланд, пристигаме! В „Мейси“ има голяма разпродажба. Трябват ми обувки, трябват ми рокли, трябва ми нов аромат.

— Ти току-що си купи нови дрехи за двеста долара. Майка ти ще получи удар, когато пристигне извлечението от кредитната карта.

— Така е, обаче ми трябва и гадже. А за да имаш гадже, трябва да изглеждаш добре. Няма да навреди и ако ухаеш добре.

Лапнах парче круша от вилицата си.

— Имаш ли някой предвид?

— Ами всъщност имам.

— Само не ми казвай, че е Скот Парнел.

— Скот кой?

Усмихнах се.

— Видя ли? Вече съм доволна.

— Не знам за никакви скотпарнеловци, обаче аз съм хвърлила око на един адски готин тип. Ама просто страхотно готин. По-готин от Пач. — Замълча. — Е, може би не е чак толкова готин. Никой не е толкова готин. Сериозно, остатъкът от деня ми е скапан. Портланд или нищо!

Отворих уста, но Ви беше по-бърза:

— Опа, познавам това изражение. Ще ми кажеш, че вече имаш планове.

— Върни назад до Скот Парнел. Живееше тук, когато бяхме на пет.

Ви доби вид на човек, който рови из дългосрочната си памет.

— Често се напикаваше — опитах да й помогна.

Очите на Ви грейнаха:

— Скоти Пикльото?

— Връща се да живее в Колдуотър. Мама го е поканила на вечеря днес.

— Схващам накъде отиват работите — поклати мъдро глава Ви. — Ето на това му се вика да срещнеш сладур. Тук се пресича животът на двама евентуални партньори в романтична връзка. Помниш ли, когато Деси случайно влезе в мъжката тоалетна и завари Ернесто пред писоара?

Вилицата ми застина по средата между чинията и устата ми.

— Моля?

— В „Корасон“, испанската сапунка. Не помниш ли? Нищо де, майка ти иска да те сгаджоса със Скоти Пикльото. Моля, заповядай.

— Не, не е вярно. Тя знае, че съм с Пач.

— Знае, ама не е доволна. Майка ти ще вложи много време и енергия, за да промени уравнението от „Нора плюс Пач равно на любов“ на „Нора плюс Скоти равно на любов“. А какво ще кажеш за това? Може би Скоти Пикльото се е превърнал в Скоти Страхотльото. Замисляла ли се?

Не бях и нямаше. Имах си Пач и щях да съм щастлива, нещата да си останат така.

— Не може ли да поговорим за нещо малко по-спешно? — попитах, понеже исках да сменя темата, преди настоящата да вкара още по-безумни идеи в главата на Ви. — Например факта, че новата ми партньорка по химия е Марси Милар?

— Кой, кой?

— Оказва се, че работи в канцеларията и е надникнала в досието на Пач.

— Още ли е празно?

— Май да, понеже тя иска да й разкажа всичко за него.

Включително защо е висял на алеята пред дома й снощи и се е взирал към прозореца на спалнята й. Чувала бях слуха, че Марси подпирала прозореца на стаята си с тенис ракета, когато била склонна да предоставя определени „услуги“, но не ми се мислеше за това. Нали слуховете бяха деветдесет процента измислица?

Ви се наведе към мен.

— А ти какво знаеш?

Разговорът ни се прекъсна от неловко мълчание. Не смятах, че приятелките трябва да имат тайни помежду си. Но има тайни… има и трудни истини. Плашещи истини. Невъобразими истини. Да имаш гадже паднал ангел, превърнал се впоследствие в ангел пазител, попада и в трите горни категории.