Бека Фицпатрик - Кресчендо

— Ами потърсете пак! — извика детектив Басо и посочи към портата на Делфик. Обърна се към мен и попита: — Кой, по дяволите, е Риксън?

Риксън. Щом полицията не беше намерила никой друг в машинното, значи той беше успял да избяга. Беше някъде там и вероятно ни наблюдаваше от разстояние и чакаше да получи втори шанс с мен. Напипах ръката на детектив Басо и я стиснах.

— Не ме оставяйте сама.

— Няма да те оставя сама. Какво можеш да ми кажеш за Риксън?

Носилката подскачаше по паркинга и парамедиците ме качиха в линейката. Детектив Басо също се качи и седна до мен. Почти не му обръщах внимание, понеже мислите ми се устремиха другаде. Трябваше да говоря с Пач, трябваше да му кажа за Риксън.

— Как изглежда?

Гласът на детектив Басо ме върна в действителността.

— Беше тук. Снощи. Той върза Скот в багажника на пикапа.

— Този тип ли те простреля? — Детектив Басо заговори по радиостанцията: — Заподозреният се казва Риксън. Висок, слаб, с черна коса. Орлов нос. Приблизително двайсетгодишен.

— Как ме намерихте? — Спомените ми бавно започваха да се възстановяват и аз си спомних, че Пач се бе появил на прага на машинното. Стана само за части от секундата, но той беше там. Сигурна бях. А къде е сега? Къде беше Риксън?

— Анонимен сигнал. Някой се обади, че си в машинното, на дъното на „Тунела на съдбата“. Стори ми се доста невероятно, но не можех да го пренебрегна. Освен това каза, че се е погрижил за типа, който те е прострелял. Мислех, че има предвид Скот, но ти твърдиш, че извършителят е Риксън. Ще ми обясниш ли какво става? Като започнеш от името на този тип, който те покри, и къде мога да го намеря.

Часове по-късно детектив Басо намали и спря до тротоара пред къщата ни. Наближаваше два часът през нощта и прозорците отразяваха небето без звезди. Бяха ме пуснали от спешното с почистени и превързани рани. От болницата бяха говорили с мама, но аз не. Знаех, че рано или късно ще трябва да поговоря с нея, но оживената болница не ми се стори подходящо място, затова поклатих отрицателно глава, когато сестрата попита дали да ми даде слушалката.

Дадох и показания в полицията. Бях почти сигурна, че според детектив Басо халюцинирах, че Скот е бил в машинното. Освен това сигурно смяташе, че укривам и информация за Риксън. За последното беше прав, но дори да кажех на детектив Басо всичко, пак нямаше да намери Риксън. Пач обаче явно беше успял или поне бе дал да се разбере, че такъв е планът му. Не знаех нищо повече. Откакто бяхме тръгнали от Делфик, бях адски притеснена и се чудех къде е Пач и какво се е случило с него, след като изгубих съзнание.

Излязохме от колата и Басо ме изпрати до вратата.

— Отново благодаря — казах. — За всичко.

— Обади ми се, ако ти потрябвам.

Щом влязох в къщата, светнах лампите. Съблякох се в банята, но не ми се удаде лесно, понеже горната част на лявата ми ръка беше бинтована. Дрехите ми воняха на страх и паника, затова ги зарязах на купчина на пода. Увих бинтовете с найлон и се пъхнах под душа.

Докато ме обливаха топлите струи, в съзнанието си превъртах сцени от по-рано през нощта. Представих си, че водата отмива всичко. Всичко свърши. Всичко. Само че едно нещо водата не можеше да отмие. Черната ръка.

Ако не беше Пач, тогава кой? И откъде Риксън, един паднал ангел, знаеше толкова много за него?

Двайсет минути по-късно се загърнах с хавлията и проверих домашния телефон за съобщения. Едно от „Енцо“ да питат мога ли да поема смяната тази номер, ирационално обаждане от Ви, която настояваше да узнае къде съм. Полицаите я изгонили от паркинга и затворили увеселителния парк — но преди това й обещали, че лично ще я уведомят, когато съм в безопасност, но да бъдела така добра да се прибере вкъщи.

— Ако съм пропуснала някакъв екшън, адски величествено ще се вбеся! — заканваше се тя накрая.

Третото съобщение беше анонимно, но познах гласа на Скот:

— Ако кажеш на полицията за това съобщение, да знаеш, че ще съм изчезнал много преди да успеят да ме проследят. Исках само да ти се извиня отново. — Замълча и усетих сянка от усмивка в тона му. — И понеже знам, че адски ще се притесниш за мен, искам да те уверя, че раните ми заздравяват и че за отрицателно време ще се оправя. Благодаря ти, че ме светна за… здравето ми.

Вътрешно се усмихнах и свалих от плещите си бремето на неизвестността — Скот беше добре.

— Радвам се, че се познавахме, Нора Грей. Кой знае, може пак да се срещнем. Току-виж пътищата ни се пресекли и в бъдеще. — Още една пауза. — Продадох мустанга. Прекалено бие на очи. Не се вълнувай прекалено, но с част от парите ти купих нещо дребно. Чух, че си харесала един фолксваген. Собственичката ще ти го докара утре. Платих да бъде с пълен резервоар, така че провери.