Бека Фицпатрик - Ш-ш-шт

— Две седмици? — Цялото тяло на Чонси се разтрепери в силен пристъп на гняв. — Аз съм херцог Дьо Ланже!

— Ти си нефилим — отговори младежът с тъничка усмивка.

Ругатня застана на върха на езика на Чонси, но той я преглътна. Следващите думи изговори с ледена злъч:

— Какво каза?

— Ти си от библейската раса на нефилимите. Истинският ти баща е паднал ангел. Ти си наполовина смъртен — тъмните очи на младежа се вдигнаха и срещнаха очите на Чонси, — наполовина паднал ангел.

От дълбините на паметта на Чонси се разнесе гласът на учителя му, който четеше откъси от Библията и разказваше за отклонила се от правия път раса, възникнала, когато прогонените от небето ангели се съчетали със смъртни жени. Страховита и мощна раса. По тялото на Чонси пролази тръпка, дължаща се не изцяло на отвращение.

— Кой си ти?

Младежът се извърна и се отдалечи, а Чонси, макар да искаше да тръгне след него, не можеше да принуди краката си да издържат тежестта на тялото му. Остана коленичил и примигвайки в дъжда, забеляза два плътни белега на голия гръб на младежа. Събираха се в горния край.

— Ти… паднал ангел ли си? — провикна се Чонси. — Крилете ти са откъснати, нали?

Младежът… ангелът… или който там беше, не се обърна. Чонси не се нуждаеше от потвърждение.

— Настоявам да узная какво ще трябва да изпълня!

Във въздуха отекна тихият смях на непознатия.

Колдуотър, Мейн

В днешно време

Влязох в кабинета по биология и зяпнах. На дъската неизвестно как беше закрепена кукла Барби, а до нея — Кен. Държаха се за ръце и бяха голи, ако не броим няколкото листа, поставени на определени места. Над главите им с розов тебешир пишеше с дебели букви: „Добре дошли в човешката репродуктивност (секс)“.

До мен Ви Скай отбеляза:

— Ето затова в училище са забранени телефоните с камера. Една снимка на това чудо в „иЗайн“ ще е предостатъчна, та настоятелството да клъцне биологията. И тогава през този час ще можем да се занимаваме с нещо продуктивно — например да минем на индивидуална практика с готини типове от горните класове.

— Ама защо, Ви — попитах, — готова съм да се закълна, че цял срок с нетърпение очакваш часовете точно по този предмет.

Ви сведе клепки и се усмихна палаво:

— В този час не могат да ме научат на нищо, което вече да не знам.

— Ви, най-печената!

— Не толкова силно — намигна ми тя и в този момент звънецът ни изпрати по местата ни, а те бяха едно до друго на една и съща маса.

Тренер Макконахи грабна свирката, която му висеше на врата, и я наду.

— Отбор, по местата!

Тренера гледаше на факта, че преподава биология в десети клас, второстепенно занимание в сравнение с работата си като треньор на отбора по баскетбол, и ние го знаехме.

— На вас, хлапета, може и да не ви е минавало през ум, че сексът е нещо повече от петнайсетминутно приключение на задната седалка на автомобила. Той е наука. А какво е науката?

— Скука — провикна се някой от дъното на класната стая.

— Само по това ме късат — обади се друг.

Очите на Тренера обходиха предните редици и се спряха на мен.

— Нора?

— Наука е изучаването на нещо — казах.

Той се приближи и забоде показалец в масата пред мен.

— И още?

— Натрупаното посредством експерименти и наблюдения знание.

Чудничко! Все едно се явявах на прослушване за запис на учебника по биология във вид на аудиокнига.

— Кажи го със свои думи.

Докоснах горната си устна с връхчето на езика си и потърсих синоним.

— Науката е разследване. — Изречението прозвуча като въпрос.

— Науката е разследване — повтори Тренера, потривайки ръце. — Науката изисква от нас да се превърнем в шпиони.

Казано така, звучеше едва ли не забавно. Само че учех при Тренера достатъчно дълго, за да не възлагам прекалено големи надежди в тази посока.

— Добрата детективска работа изисква практика — продължи той.

— Същото важи за секса — долетя поредният коментар отзад. Всички едва се сдържахме да не прихнем, а Тренера вдигна предупредително пръст към виновника.

— Това не е включено в днешното домашно — заяви той и отново насочи вниманието си към мен. — Нора, седиш до Ви от началото на учебната година. — Кимнах, но имах лошо предчувствие как ще свърши цялата работа. — И двете работите в училищния вестник „иЗайн“. — Пак кимнах. — Сигурен съм, че знаете много неща една за друга.

Ви ме ритна под масата. Знаех какво си мисли — че той изобщо си няма представа колко много знаем една за друга. Нямам предвид само тайните, които обезсмъртяваме в дневниците си. Ви е моята пълна противоположност — тя е зеленоока, тъмноруса и доста по-закръглена. Аз съм брюнетка с тъмносиви очи и с буйна къдрава коса, която просто не подлежи на изправяне. Краката ми са дълги колкото високо столче в бар. Но двете сме свързани с невидима нишка и сме абсолютно сигурни, че нишката е съществувала много преди да се родим. Абсолютно сигурни сме и че тази връзка ще продължи до края на живота ни.