Виктория Айвярд - Стъкленият меч

- Толкова скоро ли се връщаш, Уорън? - червенокосият се киска, повдигнал многозначително вежди. - Лена вече не е на смяна.

Лена? Килорн се напряга под ръката ми, но не казва нищо, което да издаде смущението му. Вместо това също се разсмива. Аз обаче го познавам по-добре от всеки - достатъчно, за да видя, че усмивката му е насилена. Само като си помисля, че е прекарал времето си, флиртувайки, докато аз бях в безсъзнание, а Шейд лежи ранен и кървящ

- Момчето си има достатъчно грижи и без да ухажва хубавичките сестри - казва по-възрастният. Плътният му глас отеква надолу по коридора и вероятно стига чак до стаята на

Лена. - Фарли още прави обиколки, ако търсиш нея - казва той и забива палец във вратата.

- А брат ми? - обаждам се, като се освобождавам от крепящата ме хватка на Килорн. Коленете ми едва не омекват, но успявам да остана на крака. - Шейд Бароу?

Усмивките им изчезват, заместени от по-делово изражение. Почти сякаш съм отново в двора на Сребърните. Грамадният сграбчва вратата, завърта масивното резе, за да не му се налага да ме гледа.

- Възстановява се добре, госпожице, хм, милейди.

- Моля ви, наричайте ме Мер.

- Разбира се - отвръща той нерешително. Макар и двамата да сме част от Алената гвардия, войници в нашата кауза, не сме еднакви. Този мъж и много други никога няма да ме наричат с кръщелното ми име колкото и много да ми се иска да го правят.

Той разтваря вратата с едва доловимо кимване и се разкрива просторно, но плитко помещение, пълно с койки. В някакъв момент е било спално, но сега струпаните легла са пълни с пациенти, единствената пътека между тях гъмжи от мъже и жени в бели престилки. Дрехите на мнозина са опръскани с алена кръв; прекалено заети са да наместват някой крак или да раздават лекарства, за да ме забележат как влизам с куцукане сред тях.

Ръката на Килорн кръжи около кръста ми в готовност да ме хване, ако отново имам нужда от него, но вместо това се облягам на койките. Ако всички ще ме зяпат, не е зле да се опитам да вървя сама.

Шейд е облегнат на една-единствена тънка възглавница, поддържан главно от скосената метална стена. Едва ли му е удобно, но очите му са затворени, а гърдите му се повдигат и спускат в спокойния ритъм на съня. Ако съдя по крака му, повдигнат от долната част на койката върху набързо направена шина, и бинтованото му рамо, със сигурност са го упоявали с лекарства няколко пъти. Когато го виждам толкова пострадал, макар едва вчера да го смятах за мъртъв, гледката е непоносима.

- Добре е да го оставим да спи - промърморвам, без да се обръщам специално към някого, без да очаквам отговор.

- Да, ако обичаш - казва Шейд, без да отваря очи. Но устните му се извиват в позната, дяволита усмивка. Въпреки стряскащо изглеждащото му наранено тяло съм принудена да се засмея.

Номерът е познат. Шейд се преструваше, че спи в училище или по време на разговорите, които родителите ни водеха шепнешком. Не се сдържам и се засмивам на спомена и се сещам колко много малки тайни научи Шейд точно по този начин. Аз може и да бях крадла, но Шейд беше шпионин по рождение. Нищо чудно, че в крайна сметка попадна в Алената гвардия.

- Сестрите ли подслушваш? - Коляното ми изпуква, когато сядам отстрани на койката му, като внимавам да не го раздрусам. - Научи ли колко бинтове са отмъкнали тайно?

Но вместо да се засмее на шегата, Шейд отваря очи. Придърпва Килорн и мен по-близо, повиквайки ни с ръка.

- Сестрите знаят повече, отколкото си мислите - казва той: погледът му бързо се стрелва към дъното на отделението.

Обръщам се и откривам Фарли да се суети над едно заето легло. Жената в него е в безсъзнание, вероятно упоена, и Фарли мери внимателно пулса й. На тази светлина белегът й изпъква грубо, разкривява едната страна на устата й в намръщено изражение, а после се врязва отстрани надолу по шията и се губи под яката й. Част от него се е разкъсала и е бил набързо зашит. Сега единственото червено нещо по нея е петното кръв, размазано по бялата й сестринска униформа, и полуизмитите петна, които стигат до лактите й. До рамото й стои мъж също в сестрински дрехи, но чисти и шепне припряно в ухото й. Тя кима от време на време, макар че лицето й се изопва гневно.

- Какво си чул? - пита Килорн, премествайки се така, че тялото му изцяло закрива Шейд. За всеки друг изглежда, сякаш оправяме бинтовете му

- Пътуваме към друга база, този път далеч от крайбрежието. Извън територията на Норта.

Напрягам се да си спомня старата карта на Джулиан, но не се сещам за нещо повече от