Аманда Хокинг - Разкъсана

Очаквахме идването на Сара във Военната зала. Аурора ни обърна внимание, че трябва да се въоръжим с търпение. В два и половина Елора освободи Локи и той обеща да се държи добре. Въпреки това Томас и Фин се държаха с него все едно беше бомба, която всеки миг можеше да експлодира.

Тъй като срещата беше с високопоставен представител на вражеския лагер, сметнах, че трябва да изглеждам както подобава на една принцеса, особено като се имаше предвид, че Елора нямаше да може да се присъедини към нас. Облякох една тъмновиолетова рокля и помолих Уила да ми помогне с косата.

— Ако знаех, че ще бъдеш толкова красива, щях и аз да се пременя за случая — пошегува се Локи, когато Фин и Томас го доведоха във Военната зала. Фин го бутна към един стол ненужно силно, но Локи не протестира.

— Недей да се държиш фамилиарно с принцесата — каза му Дънкан, поглеждайки го строго.

— Моите извинения — рече Локи. — Не бих искал да се държа фамилиарно с когото и да било.

Локи огледа залата. Дънкан, Фин, Томас, Тове, канцлерът и аз бяхме избраните да посрещнем Сара. Останалите щяха да бъдат в готовност, в случай че възникне нужда, но не искахме Сара да остане с впечатлението, че сме й подготвили капан.

— Да не би да сте размислили и да сте взели решение да ме екзекутирате? — попита Локи, оглеждайки ни. — Защото всички изглеждате така, все едно отивате на погребение.

— Не сега — казах аз, докато си играех с гривната си и поглеждах към часовника на стената.

— Тогава кога, принцесо? — попита Локи. — Защото разполагаме само с петнайсет минути до тръгването ми.

Завъртях очи нагоре и престанах да му обръщам внимание.

Крачех из залата, докато чаках да прозвучи звънецът. И почти подскочих, когато го чух. Тази размяна трябваше да мине съвсем чисто и гладко, но не бях сигурна какво да очаквам. Баща ми вече бе лъгал и мамил Трил в миналото.

— Моментът настъпи — казах аз и си поех дълбоко въздух.

Поведох групата по коридора към вестибюла. Дънкан вървеше непосредствено след мен от лявата ми страна, а Тове беше отдясно. Фин и Томас държаха Локи за ръцете, в случай че окажеше съпротива, и най-отзад беше канцлерът.

Други двама стражи бяха въвели кралицата и чакаха с нея. Тя стоеше в средата на ротондата с все още неразтопени снежинки, полепнали по тъмночервената й пелерина. Беше дошла съвсем сама, с изключение на Лъдлоу, дребничкия таласъм, когото бях виждала в двореца на витрийците.

— Принцесо — усмихна се Сара сърдечно, когато ме видя. Тя направи лек реверанс и аз й отвърнах със същото, постаравайки се моят поклон да бъде също толкова лек.

— Кралице. Надявам се, че си пътувала добре.

— Да, пътищата бяха малко замръзнали. — Тя махна към входната врата с кадифените си ръкавици. — Надяваме се, че не сме ви накарали да ни чакате.

— Не, пристигате съвсем навреме — уверих я аз.

— Тя вече е тук — каза Локи, но аз не се обърнах назад, предполагайки, че в този момент той се боричка с Фин и Томас. — Можете ли да ме пуснете?

— Не и докато споразумението не стане окончателно — рече Фин през стиснати зъби.

— Кралице, можете ли да се погрижите за това, моля? — обърна се Локи към нея с ядовити нотки. — Този следотърсач става натрапчив.

— Надявам се, че маркизът не ви е причинил големи главоболия? — попита Сара с пламнали от смущение страни.

— Не и прекалено големи — отвърнах аз с лека усмивка. — След като ви го върнем, вие сте съгласни да запазим мира до моята коронация. Така ли е?

— Да — кимна Сара в отговор. — Витра няма да ви нападат, докато Елора е кралица. Но веднага щом ти станеш кралица, възбраната пада.

— Сега вече може ли да ме пуснат? — обади се Локи.

— Да — казах аз и кимнах.

Чух сборичкване зад гърба си и след това Локи мина покрай мен, оправяйки ризата си. Сара го погледна неодобрително и той застана до нея.

— Значи всичко вече е договорено? — рече Локи.

— Така изглежда — отвърна Сара. — Принцесо, знаеш, че винаги си добре дошла в нашия дворец.

— Да, знам — признах аз.

— Кралят ме помоли да отправя покана към теб — каза Сара. — Ако се върнеш във Витра и заемеш законното си място до него, той ще предложи амнистия на Фьоренинг и на всички, които живеят тук.

Засуетих се за момент, защото не знаех как да отговоря. Не исках да ходя във Витра и не вярвах на краля, но не можех и с лека ръка да отхвърля едно предложение, което щеше да гарантира сигурността на всички, които обичах, в това число Мат и Фин.

— И така ще можем да продължи нашите малки нощни беседи — ухили се Локи.