Кати Хопкинс - Рецепта за успех

Нямам кой знае какво самочувствие. Някои дни определено изглеждам добре, но ще изглеждам къде-къде по-добре, ако косата ми е с подходяща прическа и си купя грим и някоя и друга нова дрешка. Обаче се съмнявам, че това ще се случи скоро, защото семейството ми едва свързва двата края, така че е трудно да поддържам имидж. Повечето от дрехите ми са от магазини за втора употреба и се опасявам приятелките ми да не разберат. В училище момичетата, които не са облечени по последна дума на модата, ги наричат „кръпки“, защото дрехите им не са от известни марки. Меган, Джорджи и Хана си нямат и идея, че съм най-голямата „кръпка“.

— Според мен във Венеция трябва да изглеждаме направо умопомрачително — каза Меган, като среса назад косата на Джорджи и започна да я сплита.

— Напротив. Мисля, че трябва да сме облечени спортно — намеси се Хана.

— Да — съгласи се Джорджи, — спортно-елегантно. Там може да попаднем на готини италиански момчета, с които да пофлиртуваме.

„О, не! Момчета! Италианци“. Не се бях сетила за това. Ако някоя от приятелките ми си хванеше гадже италианец, нямаше да съм там и щях да изпусна всичко. Ами ако и трите си хванеха гаджета и се целуваха за първи път?! Напълно възможно беше. Чувала съм, че Италия е страшно романтична страна. Ромео и Жулиета са оттам и са били влюбени до уши. Освен това съм чувала, че италианските момчета са с гореща кръв. Не че съм много сигурна какво точно означава това и дали кръвта им наистина е по-гореща от нашата, задето живеят при по-топъл климат. Както и да е. Очевидно са по-отворени от английските момчета, голяма част от които изглеждат по-увлечени по компютрите, отколкото по момичетата. При всички положения щях да изостана светлинни години в изкуството на любовта. Щях да бъда като Пепеляшка, зарязана сама вкъщи, докато всички останали са отишли на бала. Пфу! Ще е супер гадно. Лудетините правим всичко ново заедно, така че да можем да го обсъждаме дружно и да коментираме как се чувстваме.

— Ау! — изписка Хана и подскочи, докато сресвах косата й на конска опашка. — Боли!

— Извинявай — отвърнах и продължих да реша по-внимателно. Не исках да си го изкарвам на нея, но всички разговори през следващите няколко седмици щяха да се въртят около пътуването. След това щяха да заминат, а аз да остана сам-самичка. И като се върнеха, разговорите отново щяха да са за пътуването. А аз нямаше да имам какво да кажа, защото не съм била там. Щях да остана изолирана. Щеше да бъде ужасно.

За щастие Меган смени темата и започна да прави планове за уикенда. В близкото кино даваха нова комедия. Естествено всички си умираха да я гледат.

— Супер — каза Джорджи. — А после може да хапнем по нещо.

Меган и Хана кимнаха ентусиазирано.

— По няколко от онези мексикански люти такос 3 3 Вид мексикански дюнер. — Б.пр. със сирене. Обожавам ги.

— Аз ще си взема сладолед — заяви Джорджи, — фъстъчен с… ягоди.

— На мен любимият ми е лешниковият — включих се и аз.

— Ще трябва да отидем на някоя ранна прожекция, например към шест вечерта, иначе мама няма да може да ме вземе — рече Хана.

Докато другите обсъждаха как ще стигнат дотам и после обратно до вкъщи и какво ще ядат, запресмятах наум. Трябваха ми пари за билет, за автобус, за хапване и кока-кола. Не. Нямаше начин джобните да ми стигнат. Получавах четири пъти по-малко от приятелките си. А някои седмици, когато положението бе наистина затегнато, мама и толкова не можеше да ни даде. Бяхме четирима — аз, по-голямата ми сестра Андреа и двамата ми братя — Уилям и Даниел. Поех дълбоко дъх и се приготвих да приложа обичайната си философия: когато стане напечено, импровизирай.

— Няма да мога да дойда тази вечер. Мама е купила билети на мен, Дан и Уил за концерта на „Сайбър Куинс“.

— „Сайбър Куинс“? Леле, каква късметлийка си! — възкликна Джорджи.

— И си мълчиш цяла седмица — каза укоризнено Меган. — Това са най-търсените билети в града.

Хана ме сръга закачливо.

— Ами да, защо не ни каза?

— Мама ни съобщи едва снощи. Изненада ни, като се прибрахме у дома.

— Изненада! Жестоко! — извика Джорджи. — Майка ти е върхът. Щеше ми се и моята да правеше подобни неща. Бас ловя, че дори не е и чувала за „Сайбър Куинс“. Майка ти ще може ли да намери билети и за нас?

— Съмнявам се — отговорих, — мисля, че е купила последните.

— Вземи цифровия си фотоапарат — предложи Хана. — Направи много снимки, за да ни ги покажеш.

— Разбира се — отвърнах.