П. Каст - Преследвана

— Не, Зо, достатъчно е да ни осигуриш няколко секунди тишина — каза Деймиън. — Вече сме подготвили елементите и те чакат.

— Охо, кокошарникът се размърда! — обади се Афродита.

— Затваряй си плювалника! — викнаха в един глас близначките.

Афродита изсумтя презрително и отиде при Дарий, който веднага сложи ръка около раменете й. Забелязах, че раната на лицето му едва се виждаше и на разкъсаното място беше останала само бледорозова следа. Това ми напомни за собствената ми рана и докато близначките и Деймиън призоваваха елементите, а Афродита се натискаше в Дарий, аз се завъртях с гръб към тях и надникнах крадешком под тениската си. Гледката ме накара да изкривя лице от отвращение. Нямаше симпатична розова линия или поне нещо, което да ми заприлича на белега на Дарий. Кожата беше набръчкана, със стърчащи огненочервени и възпалени ръбове. Размърдах рамене. Не, не болеше. Беше само подуто и чувствително на пипане. И грозно. Много, много грозно.

Всеки път, когато през ума ми минаваше, че някой може да я види („някой“ като Ерик, Старк или Хийт), ми идваше да ревна с глас. Сигурно повече никога нямаше да бъда с момче. Какво пък, поне животът ми нямаше да бъде толкова сложен…

— Бойните рани от битката между доброто и злото имат уникална красота — обади се Ленобия.

Подскочих и се огледах. Тя беше застанала съвсем близо до мен. Не я бях чула да се приближава. Вгледах се внимателно в нея. Ленобия беше съвършена, нищо не накърняваше красотата й.

— Звучи добре на теория, но ако белегът е твой, тогава действителността е по-различна.

— Знам какво говоря, жрице. — Тя повдигна сребърната си коса и я прехвърли през едното си рамо така, че да видя основата на врата й, а с другата ръка дръпна яката на ризата си и откри ужасен белег, който започваше от края на косата й и слизаше надолу по гърба.

— Окей, всички елементи са тук — извика Ерин.

— Готови сме — каза Шоуни.

— Защо те нямаше шестия час? — попита Деймиън.

Ленобия и аз се спогледахме.

— Друг път ще ти разкажа за белега — каза тихо тя и се приближи до тях. Тръгнах след нея, като се питах с какъв род зло се е сблъскала, за да получи такъв ужасен белег. — Зоуи назова имената на хората, споменати в онова стихотворение — започна направо тя. — И мястото на силата, където трябва да отидем.

Всички обърнаха очи към мен.

— Манастирът на бенедиктинките. Спомних си, че сестра Мери Анджела не се шокира, когато й показах, че мога да управлявам стихиите. Една от причините е, че тя самата усеща тяхната енергия. Тя ми каза, че манастирът е бил построен на място, което притежава духовна енергия. Тогава не обърнах внимание на това. — Замълчах за миг и се изсмях. — Всъщност изобщо не я възприех сериозно. Помислих си, че си имам работа с ексцентрична монахиня.

— В твоя защита мога да потвърдя, че тя наистина е по-особена — сви рамене Афродита.

— Сравнена с другите монахини — добави Дарий.

— Тя е Духът, за който се говори в стихотворението — казах аз.

— И ти успя да го измислиш? Браво! — усмихна ми се Деймиън. — Кои са останалите?

— Кръвта е Стиви Рей.

— Да, тя наистина си пада по кръвта — измърмори Афродита под носа си.

— Ти си Човекът — казах и подсилих ефекта с широка усмивка.

— Страхотно! Няма що! Искам да се запише с големи букви: Не. Искам. Повече. Да. Ме. Смучат. Ни-ко-га! — Тя погледна към Дарий и погледът й омекна. — Освен ти, красавецо!

Близначките веднага направиха физиономии, сякаш ще повърнат.

— Баба ми е Земята — продължих, без да им обръщам внимание.

— Хубаво е, че баба ти вече е в манастира — кимна Деймиън.

— А Нощта? — попита Шоуни.

— Зоуи е Нощта — отвърна Афродита.

Вдигнах вежди в ням въпрос. Тя извъртя очи.

— Кой друг може да е? Всеки нормален човек — тя изгледа красноречиво Близначките и Деймиън — ще се сети, че си ти.

— Добре де, аз съм Нощта.

— Тогава трябва да отидем в манастира на бенедиктинките. — Както винаги, Дарий се насочи директно към същността на нашата „операция“. Казвам „операция“, защото имам усещането, че трябва да взема предвид много неща и да разбера всичко, за да не оклепам цялата работа, което я превръща от работа в операция.

— Да, и трябва да стигнете там бързо, преди Калона и Неферет да увредят напълно мозъците на нашите хора.

— Или да започнат война с хората — каза Афродита.

Всички, с изключение на Дарий я зяпнахме. И докато я зяпах, успях да видя през красивата фасада и привидното й спокойствие тъмните кръгове под очите и прозиращата през бялата й кожа лека червенина.